Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България
Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор.
Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Това спъва стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.
Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат.
На фона на така очертаната международна обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава. Един акт, символизиращ продължението на Второто българско царство.
След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.
Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909).
Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
( източник )
Честит празник , българи !
Честит празник , майчице България !
И тъй като днес е национален празник , реших да предложа нещо от нашата кухня , нещо познато и навярно обичано от много българи !
Печено прясно зеле със свинско и сушени чушки
Продукти :
1 прясна зелка ( средна )
600 грама шарено свинско месо
2 - 3 сухи сладки червени чушки
едър лют червен пипер
сладък червен пипер
черен пипер
2 с . л . свинска мас
олио
1 / 2 чаена чаша домашна лютеница
1 / 2 чаена чаша вода
2 - 3 щипки шарена сол
пресен магданоз
сол на вкус
Нарежете зелката и я намачкайте много добре със сол !
После изсипете отгоре сладкия червен пипер ( аз слагам много , поне 4 супени лъжици ) и пак намачкайте зелето !
Прибавете и останалите подправки и разбъркайте всичко !
Нарежете месото на средни хапки и го изпържете до златисто в свинската мас и малко олио !
Сложете половината зеле в тавата , в която ще печете !
Разбъркайте лютеницата с половин чаена чаша вода и го полейте с половината от тази смес !
Върху зелето изсипете изпърженото месо , сложете и сухите чушки !
После покрийте с останалата половина зеле и излейте останалата лютеница с вода !
Полейте ястието с олио и го сложете да се пече на 200 градуса , като на няколко пъти го разбърквате !
Накрая поръсете с пресен магданоз !
Съвет : гледайте месото и сухите чушки да са винаги покрити със зеле , за да не изгорят !
Честит празник, Вероника.
ОтговорИзтриванеЯстието е прекрасно. Поздравления, много рядко готвя зеле, но любимия отдавна ме врънка, така че благодаря, че ме подсети :)
Приятна вечер!
Честит празник и от мен!!!Наистина един много важен и специален ден в нашата история!Поклон пред всички дали живота си за България, а също и за тези,които прославят името ни навред!
ОтговорИзтриванеА на теб,Ронка, специални поздрави за музиката, с която достигаш до сърцата на хората и за поредната вкусна,мноооого вкусна "манджичка" :)))Истината е, че наистина българската кухня е страхотна и ,според мен, една от най-хубавите :)
Малииии...то от снимката ми замириса. Няма нищо по-хубаво от Швинско( така се казва, като мусака-мустафа, или пълнени чушки-изпразнени чупки..опс..чушки де):))))) със зеле.Аз съм , може би една от малкото, които не обичат кисело зеле готвено.За това прясното ме грабна:)Пък и всичко дето е расло на кокъл не подминавам. Ми протеини бе, кво сега?!:)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря и спокойна вечер ти желая:)Аз отивам да коля прасето:)