Торта Andaluzja

Не празнувам Halloween.
Не отричам езическите и католическите традиции, но те не са мои.
Твърдо за себе си и само за себе си, без да се меся в избора и вкуса на околните,  съм си определила кои са моите празници и този не е от тях.
Виж, нашите кукери са друго нещо и уважавам този национален древен обичай (макар че, веднъж така ми изкараха акъла:), ама това е друга история).
Децата се радват на Halloween  , но то е съвсем разбираемо- в техния наивен и чист детски свят това да се оплескаш щедро с боички, да наденеш някой страховит костюм и да лапаш лакомо сладките, които си събрал от възрастните си е истински празник.
Ако Halloween беше популярен в България по времето, в което бях дете, със сигурност и аз щях да подскачам от нетърпение, очаквайки този ден.
Да, ама не съм дете вече.:)
Затова днес няма да ви показвам някакви сладки във формата на отрязани пръсти или торти с паяци, призраци и вампири, нито ще дълбая тикви в несвяст, а ще ви предложа една страшно непретенциозна като визия торта, но пък божествено вкусна.
Отдавна си бях харесала тази рецепта, нямаше как да не приготвя въпросната торта.
Прочитайки продуктите, бях сигурна, че ще е феноменално вкусна.
Улисана в превода на рецептата с ужас видях, че тортата изисква около 2 дена приготовления и това само по себе си ме стресна много като подробност.
Че кой ще чака някаква си торта да се тътри 2 дена, докато ми стигне до чинията?
Веднага направих няколко промени по рецептата и си имах готов резултат след около 2 часа.
А и с тези промени оползотворих безобразно големия брой жълтъци, който остава от блатовете.
И макар че, това не е съвсем оригиналната рецепта на Andaluzja cake, основата до голяма степен е същата.


Торта Andaluzja

Зеленчукова яхния

Любителите на месото сигурно никак няма да бъдат очаровани от днешната ми рецепта.
На мен обаче, то никак не ми липсва, напротив, чувствам се много по-добре, откакто спрях да го консумирам.
Настоящата зеленчукова яхния се допълва чудесно с таратор (веган или млечен) и топъл домашен хляб.
Вида на гъбите оставям на вас, аз много се страхувам от тях и честно казано, консумирам само парникови печурки и проверени манатарки.
Можете да сервирате яхнията с или без магданоз, все ще е вкусна.
Няма да пиша количества на продуктите, това ще определите вие, според количеството яхния, което ще приготвите.


Все се каня да ви представя един чудесен проект-един сайт (Блоговодител) , в който са събрани всички кулинарни блогове и рецептите са разделени по категории.
На мен тази идея за ориентир на читателите ми харесва и се радвам, че са ме включили с толкова голям брой мои рецепти, благодаря за признанието.:)

Зеленчукова яхния

Торта с руло

Днес е Димитровден.
Моят съпруг има имен ден и по този повод му приготвих торта, която обаче ще ви покажа в друга публикация, защото още не съм я снимала.
Но тъй като днес е празничен ден и няма как да не пусна някоя подходяща рецепта за случая, ви подарявам една идея за една много лесна и вкусна торта, която всяка домакиня може да спретне дори и за нечакани гости.
Тортата с рула има много варианти и всеки може да експериментира както с вкуса на рулата, така и с вкуса на кремовете.
Нямам идея кой е измислил първи този начин за сглобяване на торта, но го поздравявам-чудесен е, не отнема много време и е доста ефектен.
Честит празник на всички именници!


Торта с руло

Баница с праз

Днес по случай изборния ден, ден, в който решаваме голяма част от бъдещето на България, искам да ви подаря една българска рецепта.
Баница с праз-уверявам ви, тази баница е много, много вкусна.
Празът е на особена почит в моя дом и го употребяваме под всякаква форма-сготвен или суров.

Празът (Allium ampeloprasum var. porrum (L.) J. Gay, понякога класифициран като Allium porrum) е зеленчук, принадлежащ заедно с лука и чесъна, към семейство Лукови (Alliaceae). В този вид има още два твърде различни зеленчука: слонски чесън (Allium ampeloprasum var.ampeloprasum), отглеждан за луковици и египетски праз или „курат“ (Allium ampeloprasum var. kurrat, понякога класифициран като Allium kurrat), отглеждан в Египет и другаде в Близкия Изток за листа.
Вместо да образува стегната луковица като лука, празът образува дълъг цилиндър от листа, които обикновено се избелват чрез засипване с пръст. Те често се продават като разсад, поникнал рано в оранжерии, за да се разсадят на открито, когато времето позволява. Един път засадени в градината, те са издръжливи — много сортове могат да бъдат оставени в земята през зимата и да се берат при необходимост.
Сортовете праз могат да се класифицират по няколко начина, но основният е разделянето на летен праз, който се бере през същия сезон, в който е засаден, и зимен праз, който може да се бере през пролетта на следващата година. Летните сортове праз по принцип са по-дребни от зимните, а зимните са обикновено с по-силен вкус.
Вкусът на праза по принцип се смята за по-изтънчен от този на обикновения лук. Той е основна съставка на френската супа вишисоаз. Брабант и Шотландия също са известни с рецептите си за супи с праз. В наши дни празът е един от зеленчуците, които се уоитребяват в почти всички ястия с пресни зеленчуци, тъй като е наличен през цялата година. Използва се и суров в салати. Заради символичното си значение в Уелс, празът се използва широко в тамошната кухня.
В българската кухня се използва като съствака в плънката на баница с праз, някои видове зелник илучник, кебапи, зимни салати и др.
Празът е бил ценен от древните египтяни, гърци и римляни, които разнесли зеленчука из цяла Европа.
Празът е един от националните символи на Уелс, където се носи на деня на св. Давид. Според легендата свети Давид заповядал на уелските си войници да се отличават, носейки праз на шлемовете си, в една историческа битка срещу саксонците, която се провела в поле със праз. Тази история може и да е съчинена от английския поет Майкъл Драйтън, но е известно, че празът е символ на Уелс от много отдавна. Шекспир например споменава обичая да се носи праз като „древна традиция“ в „Хенри V“.
В пиесата Хенри казва на Флуелън, че носи праз, „защото съм уелсец, знаеш ли, добър земляк.“

( източник )

Баница с праз

Египетска торта

Още когато попаднах на Palachinka преди повече от година, тази торта ме плени и знаех, че ще я опитам.
И точно поканата за гостуване от страна на Ева беше най-правилния и точния момент да го направя.
Дълго мислих какво да приготвя за нейния сайт и тогава се сетих, че днешната "Египетска торта" ще бъде най-сладкия и вкусен подарък за Ева.
Тортата е занимавка, няма какво да ви лъжа и да ви казвам, че става бързо.
Но от друга страна, това че става бавно, не означава, че е трудна за изпълнение.
Моите приятели я опитаха и така мляскаха доволно, че ми напълниха душата от радост.
Аз опитах едно парче, но и то ми беше достатъчно, за да усетя невероятния вкус на моето днешно предложение към всички вас.
В оригиналната рецепта в кремът има 10 жълтъка и това ме накара да използвам вариацията на Руми за съотношението на продуктите.
Блатовете ги изпекох в кръгла тава с диаметър 26 см.
Очаквам коментарите ви.

Египетска торта

Яхния от тиквички, ориз и гъби

Преди дни, когато намерих сайта на Ева, много ми хареса тази рецепта и исках час по-скоро да я направя.
Уверявам ви, не изглежда вкусна само на снимките, тя просто е страшно вкусна в действителност.
Гъстотата на яхнията е по ваш вкус, по време на къкренето на ориза, можете да добавяте постепенно вода колкото желаете до достигане на желаната от вас.
Опитайте, няма да съжалявате.
Промених малко продуктите, но основата и концепцията ги запазих.
Тиквичката на снимките ми я даде майка ми, но сърце не ми даде да я срежа, дори в името на днешната вкусотия.:)
Със сигурност пак ще приготвя тази чудесна яхния не само веднъж.
Веган фенове, специално и за вас.:)
Ева, благодаря за това невероятно предложение.:)


Яхния от тиквички, ориз и гъби

Сърми с праз лук и гъби

Често думата сарма се изписва погрешно като сърма и това става толкова често, че грешното изписване е дори по-популярно от правилното. Ако погледнете в правописния речник ще намерите и двете думички там – но те не са дублетна форма – сарма е ястието за което става дума в тази статия, докато сърма, е вид тънки нишки, използвани за шев и бродерия (сърмени одежди). 

(Ок, обаче за мен винаги е било сърми.:)))


Сърмите са любимото ястие на моя съпруг.
Та, покрай него и аз се пристрастих към тях и ги обичам под всякаква форма, големина, плънка и с различен вид сос.
Днес ще ви покажа нашия фаворит-сърми с праз лук и гъби.
По никакъв начин липсата на месо в тази рецепта не влияе на вкуса на обичаното от нас, българите ястие.
Праз лукът е достатъчно богат като вкус, а в комбинация с гъби, ориз и подправки се получава нещо наистина невероятно вкусно.
Ако желаете, може да ги приготвите и с бял сос, но вкъщи ги предпочитаме с бистър сос.
При сервирането им една лъжичка гъсто кисело мляко им придава прекрасен завършек и нищо не им липсва.
Днешните ми сърми ги направих по-масивни и тлъстички:), но ако ви се занимава, можете да ги приготвите в мини вариант.
Ако сте повече хора вкъщи, удвоете дозата на продуктите в рецептата.
С тази рецепта искам да зарадвам и вегетарианците, защото сърмите не са ястие само за месоядните хора.:)
Бързам да ви представя днешното ястие не само, защото съм убедена, че ще ви подаря нещо много вкусно, а и за да ви се похваля с новите ми придобивки.
Вчера бях по моя роден край и майка ми ми подари няколко ръчно тъкани кърпи, които са на повече от 120 години.
За жалост, рядко се виждаме с нея, защото ни делят почти 300 км...
Такъв е животът...
Но да ви разкажа за подаръка.
Тези кърпи са ми завещание от една мила възрастна жена, на която майка ми е помагала по съседски в последните й дни.
Бог да я прости, починала е скоро на 92 години.
Майка ми й е разказвала много за мен, дори милата женица, макар и толкова възрастна, е знаела и е цитирала цялата ми биография наизуст без грешка, знаела е и за блога ми и е казала на майка ми, че тези кърпи, които са били част от нейния момински чеиз, са дар за мен, за да снимам с тяхна помощ манджите си.
Много мил жест, никога няма да го забравя, това е голям подарък... някой да ти подари част от личната си история и живот.


Сърми с праз лук и гъби