Когато бях малка, чуех ли "качамак" и ми ставаше лошо.
Никак, ама никак не му се радвах и си беше цяло мъчение да опитам и 2 хапки.
Калпазанка.
Обаче остарях и да ме видите сега как си сипвам още, и още.
Особено, ако е полят с масло с червен пипер и натрошено сирене.
А ако има и кой да метне едно поширано яйце отгоре, елате и ми гледайте сеира.
В магазините има разни готови варианти на качамак, но не са по мой вкус, предпочитам да си го приготвя с царевично брашно, защото става по-гладък и лично на мен така ми допада повече.
Автентичният се прави с по-едро смляна царевица (като грис), но както вече споменах, не е мой тип, "песъчинките" в него не създават приятно усещане в небцето ми.
Кое ще изберете като вариант, оставям на вас.
Някои го правят гъст, други-не толкова, отново въпрос на вкус.
Аз предпочитам нещо средно като гъстота.
След изстиване, качамакът стяга и се сгъстява, имайте предвид и това.
Тогава можете да го нарежете на филийки и да ги зачервите на намазнена плоча.
Или пък още топъл го изсипете в тава и го запечете с натрошено сирене, а накрая го полейте с горещо олио с червен пипер, може и лют.
Има и друг вариант-след като е готов, започвате да сипвате ред качамак, ред сирене, ред качамак, ред колбас по избор и т.н., като палачинкова торта.:)
Някои слагат и пръжки, но за мен това е твърде екстремно, харесвам го само със сирене и масло.:))
Качамакът не е никак сложен за приготвяне и става буквално за минути.
Качамак
