Кой не знае вкусните фунийки, кой не е чувал за тях...
Каня им се от много време, но тъй като знам, че са доста трудоемки, все си казвах:
"Хайде, друг път".
Да, обаче, докато съм на ретро вълна, няма мърдане, подарявам ви рецептата тук и сега.
Е, вкусни са, дяволски вкусни са, лоша работа за току що приключили с пост и молитва хора като мен.
Ако имате формички, стават лесно, всъщност, именно от тях зависи колко време ще ви отнеме приготвянето на фунийките.
Но и да нямате, знаете познатата технология с капачки от буркани.
Запрятайте ръкави и хич не се чудете, метнете двойна доза, че това на нищо не прилича, уж са много, а пък не стигат.
Като ги приготвих и ги чаках да омекнат добре, си казах, че само ще опитам 1-2.
Вярвате ли ми, че стана така?
Не, нали, и аз не си вярвам.
Такова обикаляне беше вкъщи около подноса, че язък ми за диетата.
Нямам идея кой е първоизточника на рецептата, тя е обиколила толкова майчини и бабини тефтери, че надали някой знае кой е той.
Който и да е му благодаря, че е оставил такова безценно завещание за поколения наред.:)
Фунийки с ванилов крем