неделя, 25 декември 2011 г.

Коледна торта


Коледа е.
Светът спира естествения си ход и започва да живее в една различна приказка.
Приказка с чудни джуджета, добра магия, песен на звънчета и веселия смях на Дядо Коледа.
Ако можеше да запазим този дух завинаги...
Днес искам да ви подаря една страхотна рецепта, която пристигна при мен по много мил начин.
Преди време на електронната си поща получих имейл от една непозната дама Нели Хил.
Попаднала е на рецептата в едно списание и си е направила труда да я сканира за мен и да ми я изпрати. Точно днес, в този вълшебен ден е най-точния момент да ви разкажа за приятелския и мил жест.
Благодаря ти, Нели!
Тортата ме измъчи доста-нямах подходящ сладкарски шоколад за разтапяне и работих с Lindt, както съветват и в оригиналната рецепта.
Колкото и да се ядосвах с къдриците от шоколад, бях категорична, че ще я приготвя за празничната ни трапеза и да ви я подаря сега и аз на мой ред.
Предай нататък, нали именно това е смисъла на Коледа- да предадем нататък добротата, жеста, милата дума, радостта от малките неща...


Ако съм ви обидила с нещо, простете ми.

Нека тази Коледа бъде повод

да станем още по-верни приятели

и всички наши коледни пожелания

да се сбъднат! 

Весела Коледа!


Коледна торта


Портокалови коледни сладки и един вкусен тиквеник




Ето ме пак с поредната доза сладки неща, които приготвих за настоящите празници.
Въпросните сладки имат нужда от престояване в кутии до омекването им, затова не е лошо, ако ги изберете за ваши сладки, догодина да ги направите още на 15 декември.
Много са лесни за приготвяне, просто чакането не е малко.
В тази публикация ви предлагам и един тиквеник, който ми е много любим, заради хрупкавите си корички и сочна вътрешност.
Тази година не ми се искаше натруфен тиквеник с подправки и какво ли не, исках просто един семпъл сладък и хрупкав тиквеник, който да си поръся с пудра захар.
И си го направих.
Подарявам ви следващите си рецепти.

Портокалови коледни сладки 





събота, 24 декември 2011 г.

Коледни сладки с дулче де лече




Тези сладки са чудесни на вкус.
Единственото неприятно нещо е, че трябва да се изпекат по-рано и да се приберат в кутии, за да омекнат до Коледа, нужни са поне 7-8 дни за това.
Ако не разполагате с дулче де лече, можете да ги слепите и с някакъв мармалад по ваш избор.
Ако пък нямате фондан, потопете ги в шоколад, вярно, отиваме вече съвсем далече от настоящата рецепта, но нека да има варианти за всеки според възможностите му.
Съжалявам, че не можах да ги снимам хубаво и да се види как блестят отгоре, но през цялото време моите котки обикаляха като хиени и почти ме отказаха да си снимам ястията и затова ги нащраках, колкото да мога да ви дам рецептите си.
То беше бутане, блъскане, влизане в кадър, с деца на море, тц, тц.


Коледни сладки с дулче де лече





Сарми за Бъдни вечер




Продължавам с рецептите за Бъдни вечер.
Втората е за постни сарми с гъби и праз.
Приличат на тези от тази рецепта, но все пак имат малка разлика.
Макар че си ги пиша сърми, защото ми звучи по-добре, този път, заради празника, ще го напиша правилно с "а".:)


Сарми за Бъдни вечер





Сушени пълнени чушки с булгур и орехи




И тази година дойдоха най-прекрасните празници.
И тази година пълним сърцата си с надежда за  по-добри следващи дни.
Всеки мечтае за различни неща, аз мечтая само за едно-да съм здрава, да е здраво и семейството ми и близките ми хора.
Мечтая за мир на Земята и за победа на доброто над лошото най-после, на смисленото над пошлото.
Но сега не моите мечти са важни, а това, че на този свят празник- Бъдни вечер, всички ние празнуваме идването на Рождество Христово.
Днес света очаква раждането на Божия син.
Днес е и последния от 40 дни пости и на масата трябва да има нечетен брой постни ястия.
Хубаво е да се седне да се вечеря рано, такава е традицията, за да се роди рано реколтата.
Колкото повече ястия има на масата, толкова по-богата ще е годината.
Задължителен е и обредния хляб-постна питка, от която първото парче се отчупва за Божията майка.
Масата не се вдига до другия ден, защото нощем идват да си хапнат нашите починали близки.


"В този месец, в двадесет и петия ден, 

празнуваме Рождеството по плът на Господа Бога и наш спасител Иисус Христос. 

Господи, помогни ни и ние да се родим духовно!"



Весели празници на всички!
Бъдете здрави!


Сушени пълнени чушки с булгур и орехи





петък, 23 декември 2011 г.

Спаначено руло




Много съм несериозна напоследък, но това не е поради каприз, а поради липса на време.
Занимавам се с разни неща, за които живот и здраве, догодина ще разберете.
А пък вчера такова приготвяне за Коледа направих, че още ме боли гърба.
Днес пак продължавам.
Дано успея да снимам поне една част от нещата, за да ви ги покажа.
Сега ви предлагам едно лесно и вкусно спаначено руло, което можете да сервирате като предястие, например.
Аз го направих с пушена сьомга, но консумиращите други меса могат да заместят с бекон или шунка.
До скоро, че ме чака торта да я приготвям за Коледа.:)


Спаначено руло





сряда, 7 декември 2011 г.

Никулденска питка




Вече е късно за тази рецепта, но пък и догодина ще го има прекрасния празник Никулден.
Умишлено направих питката в по-голяма тава, за да стане по-тънка и да има повече коричка, че нея си обичаме повече вкъщи, а и никак не сме по традиционните тежки питки.
Ако желаете, можете да добавите сирене, но аз не го направих, защото не ми се стори удачно, при положение, че ще я консумираме с риба.
Някак вкусово не ми пасна.
Питката е много крехка и пухкава отвътре, къса се на конци, а коричката е маслена и страшно вкусна.
Точното количество на брашно няма как да дам, винаги е така при питите, знаете.
Добавя се, докато се получи меко и еластично тесто.


Никулденска питка





вторник, 6 декември 2011 г.

Никулденски пълнен шаран




Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) е голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери. Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество. Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина и Натали.
(източник на статията)


Миналата година в този ден приготвих шаран в тесто, тази година го направих само пълнен и с доматен сос.
С нетърпение винаги очаквам Никулден, защото традиционната за този празник рецепта, е една от най-любимите ми изобщо рецепти.
Обожавам шаран, но най-вече пълнен.
Имам само един проблем-аз не мога да докосвам прясна цяла риба и сега ми се наложи да се изправя пред един от най-големите си кошмари, тъй като нямаше кой да ми помогне в този момент.
Въпреки, че шаранчето беше предварително почистено от моя озвучител (шарана ми е подарък за вчерашния ми рожден ден:)), все пак се налагаха някои корекции по него и трябваше аз да го дообработя.
Боже, беше истински кошмар за мен това!
И не, да не си помислите, че съм някоя лигла, не.
Просто преди може би 5 години, чистейки един шаран, той помръдна в ръцете ми и само при мисълта, че съм причинила болка на живо същество, оттогава ми стана нещо и не мога да докосвам каквато и да е цяла прясна риба и се налага помощ от друг.
А и факта, че вече от половин година не ям и никакво месо, съвсем засили ужаса ми.
Както и да е, да не ви занимавам с моите Радини вълнения и да пристъпим към вкусната рецепта, че после трябва да отивам да омеся празничния хляб за Никулден.


Никулденски пълнен шаран