Торта Andaluzja

>> понеделник, 31 октомври 2011 г.




Не празнувам Halloween.
Не отричам езическите и католическите традиции, но те не са мои.
Твърдо за себе си и само за себе си, без да се меся в избора и вкуса на околните,  съм си определила кои са моите празници и този не е от тях.
Виж, нашите кукери са друго нещо и уважавам този национален древен обичай (макар че, веднъж така ми изкараха акъла:), ама това е друга история).
Децата се радват на Halloween  , но то е съвсем разбираемо- в техния наивен и чист детски свят това да се оплескаш щедро с боички, да наденеш някой страховит костюм и да лапаш лакомо сладките, които си събрал от възрастните си е истински празник.
Ако Halloween беше популярен в България по времето, в което бях дете, със сигурност и аз щях да подскачам от нетърпение, очаквайки този ден.
Да, ама не съм дете вече.:)
Затова днес няма да ви показвам някакви сладки във формата на отрязани пръсти или торти с паяци, призраци и вампири, нито ще дълбая тикви в несвяст, а ще ви предложа една страшно непретенциозна като визия торта, но пък божествено вкусна.
Отдавна си бях харесала тази рецепта, нямаше как да не приготвя въпросната торта.
Прочитайки продуктите, бях сигурна, че ще е феноменално вкусна.
Улисана в превода на рецептата с ужас видях, че тортата изисква около 2 дена приготовления и това само по себе си ме стресна много като подробност.
Че кой ще чака някаква си торта да се тътри 2 дена, докато ми стигне до чинията?
Веднага направих няколко промени по рецептата и си имах готов резултат след около 2 часа.
А и с тези промени оползотворих безобразно големия брой жълтъци, който остава от блатовете.
И макар че, това не е съвсем оригиналната рецепта на Andaluzja cake, основата до голяма степен е същата.


Торта Andaluzja






Прочетете още >

 Зеленчукова яхния

>> събота, 29 октомври 2011 г.




Любителите на месото сигурно никак няма да бъдат очаровани от днешната ми рецепта.
На мен обаче, то никак не ми липсва, напротив, чувствам се много по-добре, откакто спрях да го консумирам.
Настоящата зеленчукова яхния се допълва чудесно с таратор (веган или млечен) и топъл домашен хляб.
Вида на гъбите оставям на вас, аз много се страхувам от тях и честно казано, консумирам само парникови печурки и проверени манатарки.
Можете да сервирате яхнията с или без магданоз, все ще е вкусна.
Няма да пиша количества на продуктите, това ще определите вие, според количеството яхния, което ще приготвите.


Все се каня да ви представя един чудесен проект-един сайт (Блоговодител, в който са събрани всички кулинарни блогове и рецептите са разделени по категории.
На мен тази идея за ориентир на читателите ми харесва и се радвам, че са ме включили с толкова голям брой мои рецепти, благодаря за признанието.:)

Зеленчукова яхния



Прочетете още >

 Торта с руло

>> сряда, 26 октомври 2011 г.




Днес е Димитровден.
Моят съпруг има имен ден и по този повод му приготвих торта, която обаче ще ви покажа в друга публикация, защото още не съм я снимала.
Но тъй като днес е празничен ден и няма как да не пусна някоя подходяща рецепта за случая, ви подарявам една идея за една много лесна и вкусна торта, която всяка домакиня може да спретне дори и за нечакани гости.
Тортата с рула има много варианти и всеки може да експериментира както с вкуса на рулата, така и с вкуса на кремовете.
Нямам идея кой е измислил първи този начин за сглобяване на торта, но го поздравявам-чудесен е, не отнема много време и е доста ефектен.
Честит празник на всички именници!


Торта с руло





Прочетете още >

 Баница с праз

>> неделя, 23 октомври 2011 г.





Днес по случай изборния ден, ден, в който решаваме голяма част от бъдещето на България, искам да ви подаря една българска рецепта.
Баница с праз-уверявам ви, тази баница е много, много вкусна.
Празът е на особена почит в моя дом и го употребяваме под всякаква форма-сготвен или суров.


Празът (Allium ampeloprasum var. porrum (L.) J. Gay, понякога класифициран като Allium porrum) е зеленчук, принадлежащ заедно с лука и чесъна, към семейство Лукови (Alliaceae). В този вид има още два твърде различни зеленчука: слонски чесън (Allium ampeloprasum var.ampeloprasum), отглеждан за луковици и египетски праз или „курат“ (Allium ampeloprasum var. kurrat, понякога класифициран като Allium kurrat), отглеждан в Египет и другаде в Близкия Изток за листа.
Вместо да образува стегната луковица като лука, празът образува дълъг цилиндър от листа, които обикновено се избелват чрез засипване с пръст. Те често се продават като разсад, поникнал рано в оранжерии, за да се разсадят на открито, когато времето позволява. Един път засадени в градината, те са издръжливи — много сортове могат да бъдат оставени в земята през зимата и да се берат при необходимост.
Сортовете праз могат да се класифицират по няколко начина, но основният е разделянето на летен праз, който се бере през същия сезон, в който е засаден, и зимен праз, който може да се бере през пролетта на следващата година. Летните сортове праз по принцип са по-дребни от зимните, а зимните са обикновено с по-силен вкус.
Вкусът на праза по принцип се смята за по-изтънчен от този на обикновения лук. Той е основна съставка на френската супа вишисоазБрабант и Шотландия също са известни с рецептите си за супи с праз. В наши дни празът е един от зеленчуците, които се уоитребяват в почти всички ястия с пресни зеленчуци, тъй като е наличен през цялата година. Използва се и суров в салати. Заради символичното си значение в Уелс, празът се използва широко в тамошната кухня.
В българската кухня се използва като съствака в плънката на баница с праз, някои видове зелник илучниккебапи, зимни салати и др.
Празът е бил ценен от древните египтянигърци и римляни, които разнесли зеленчука из цяла Европа.
Празът е един от националните символи на Уелс, където се носи на деня на св. Давид. Според легендата свети Давид заповядал на уелските си войници да се отличават, носейки праз на шлемовете си, в една историческа битка срещу саксонците, която се провела в поле със праз. Тази история може и да е съчинена от английския поет Майкъл Драйтън, но е известно, че празът е символ на Уелс от много отдавна. Шекспир например споменава обичая да се носи праз като „древна традиция“ в „Хенри V“.
В пиесата Хенри казва на Флуелън, че носи праз, „защото съм уелсец, знаеш ли, добър земляк.“

източник )

Баница с праз



Прочетете още >

 Египетска торта

>> понеделник, 10 октомври 2011 г.




Още когато попаднах на Palachinka преди повече от година, тази торта ме плени и знаех, че ще я опитам.
И точно поканата за гостуване от страна на Ева беше най-правилния и точния момент да го направя.
Дълго мислих какво да приготвя за нейния сайт и тогава се сетих, че днешната "Египетска торта" ще бъде най-сладкия и вкусен подарък за Ева.
Тортата е занимавка, няма какво да ви лъжа и да ви казвам, че става бързо.
Но от друга страна, това че става бавно, не означава, че е трудна за изпълнение.
Моите приятели я опитаха и така мляскаха доволно, че ми напълниха душата от радост.
Аз опитах едно парче, но и то ми беше достатъчно, за да усетя невероятния вкус на моето днешно предложение към всички вас.
В оригиналната рецепта в кремът има 10 жълтъка и това ме накара да използвам вариацията на Руми за съотношението на продуктите.
Блатовете ги изпекох в кръгла тава с диаметър 26 см.
Очаквам коментарите ви.

Египетска торта




Прочетете още >

 Яхния от тиквички, ориз и гъби

>> неделя, 9 октомври 2011 г.




Преди дни, когато намерих сайта на Ева, много ми хареса тази рецепта и исках час по-скоро да я направя.
Уверявам ви, не изглежда вкусна само на снимките, тя просто е страшно вкусна в действителност.
Гъстотата на яхнията е по ваш вкус, по време на къкренето на ориза, можете да добавяте постепенно вода колкото желаете до достигане на желаната от вас.
Опитайте, няма да съжалявате.
Промених малко продуктите, но основата и концепцията ги запазих.
Тиквичката на снимките ми я даде майка ми, но сърце не ми даде да я срежа, дори в името на днешната вкусотия.:)
Със сигурност пак ще приготвя тази чудесна яхния не само веднъж.
Веган фенове, специално и за вас.:)
Ева, благодаря за това невероятно предложение.:)


Яхния от тиквички, ориз и гъби





Прочетете още >

 Сърми с праз лук и гъби

>> събота, 8 октомври 2011 г.




Често думата сарма се изписва погрешно като сърма и това става толкова често, че грешното изписване е дори по-популярно от правилното. Ако погледнете в правописния речник ще намерите и двете думички там – но те не са дублетна форма – сарма е ястието за което става дума в тази статия, докато сърма, е вид тънки нишки, използвани за шев и бродерия (сърмени одежди). 
(Ок, обаче за мен винаги е било сърми.:)))


Сърмите са любимото ястие на моя съпруг.
Та, покрай него и аз се пристрастих към тях и ги обичам под всякаква форма, големина, плънка и с различен вид сос.
Днес ще ви покажа нашия фаворит-сърми с праз лук и гъби.
По никакъв начин липсата на месо в тази рецепта не влияе на вкуса на обичаното от нас, българите ястие.
Праз лукът е достатъчно богат като вкус, а в комбинация с гъби, ориз и подправки се получава нещо наистина невероятно вкусно.
Ако желаете, може да ги приготвите и с бял сос, но вкъщи ги предпочитаме с бистър сос.
При сервирането им една лъжичка гъсто кисело мляко им придава прекрасен завършек и нищо не им липсва.
Днешните ми сърми ги направих по-масивни и тлъстички:), но ако ви се занимава, можете да ги приготвите в мини вариант.
Ако сте повече хора вкъщи, удвоете дозата на продуктите в рецептата.
С тази рецепта искам да зарадвам и вегетарианците, защото сърмите не са ястие само за месоядните хора.:)
Бързам да ви представя днешното ястие не само, защото съм убедена, че ще ви подаря нещо много вкусно, а и за да ви се похваля с новите ми придобивки.
Вчера бях по моя роден край и майка ми ми подари няколко ръчно тъкани кърпи, които са на повече от 120 години.
За жалост, рядко се виждаме с нея, защото ни делят почти 300 км...
Такъв е животът...
Но да ви разкажа за подаръка.
Тези кърпи са ми завещание от една мила възрастна жена, на която майка ми е помагала по съседски в последните й дни.
Бог да я прости, починала е скоро на 92 години.
Майка ми й е разказвала много за мен, дори милата женица, макар и толкова възрастна, е знаела и е цитирала цялата ми биография наизуст без грешка, знаела е и за блога ми и е казала на майка ми, че тези кърпи, които са били част от нейния момински чеиз, са дар за мен, за да снимам с тяхна помощ манджите си.
Много мил жест, никога няма да го забравя, това е голям подарък... някой да ти подари част от личната си история и живот.


Сърми с праз лук и гъби





Прочетете още >

 Приятелите на "Ginger Cookies"-представям ви Ева Тонева

>> сряда, 5 октомври 2011 г.




Нямам търпение да ви представя следващия ми гост и затова тази вечер ще има 2 публикации.
А и е време да извадя от прашната ракла чудесния раздел "Приятелите на Джинджър".
Този раздел всъщност е най-хубавия за мен, защото аз никога не съм доволна от себе си, но пък искрено се радвам на успехите и таланта на другите.
Моят гост днес е една прекрасна дама, чийто сайт ме плени в мига, в който го видях.
Неговата собственичка безспорно блести с една особена дарба, присъща на малцина-на такива хора, докоснати от съдбата.
Нейната дарба е не само на страхотен кулинар, а и на човек, който има дълбоко отношение и изявен усет към естетиката.
Това е една дама, която е на път отново да ме запали по кулинарната фотография (нещо, по което ми мина меракът доста бързо:), защото нейните фотографии пленяват с едно особено внушение за уют, спокойствие и силно изразяват сензитивността и вътрешната нагласа на техния автор.
Не я познавам лично, но факта, че тя се отзова толкова бързо на поканата ми, че чак аз-супер припряния и бърз човек, се оказах бавна като охлюв пред нейната скоростна и отзивчива реакция, ми доказа, че тя е много сериозен, дисциплиниран, отговорен и добронамерен човек.
Точно такъв човек, какъвто в днешно време се среща изключително трудно, за жалост.
Аз вече съм тотален фен на нейния сайт и ще се радвам да я познавам и лично някой ден.
Това е тя, представям ви прекрасната Ева Тонева.


Сълзици (Palmiers)





Прочетете още >

 Пълнозърнеста лазаня със спанак, гъби и 4 сирена




Можете да приготвите лазанята и със стандартни кори, разбира се.
Аз използвах тези.
Лазанята е много вкусна- с богат вкус на сирена, на пресен спанак и пресни печурки и с много бешамел.
Обожавам я именно с много бешамел.


Пълнозърнеста лазаня със спанак, гъби и 4 сирена





Прочетете още >

 Мини багети за домашни бургери

>> вторник, 4 октомври 2011 г.




Обичате ли бургери?
Аз ги обожавам.
Само че, за съжаление много рядко попадам на добре приготвени такива.
Бургерът е храната на модерния забързан свят и няма какво да го отричаме като неизменна част от ежедневието на мнозина от нас.
През дългите години на моята професия ми се е налагало стотици пъти точно това да е основната ми храна, просто защото съм нямала време да седна в ресторант, за да се нахраня спокойно.
Точно затова бургерът е храна, към която имам особено отношение и богатият ми консуматорски опит категорично ми е доказал, че на много малко места могат да го приготвят добре.
Поне според моя вкус, разбира се.
Първото най-важно условие за хубави бургер е продуктите да бъдат свежи и пресни.
Уви, това се оказва трудно условие у нас.
Преобладават полуфабрикатите, а хлебчетата в повечето случаи са всичко друго, но не и прясно изпечени.
Не искам да сложа всички заведения под общ знаменател, но човек не винаги има възможност и време да отиде до някой определен обект, за да си купи нещо качествено.
Затова искам да ви покажа една рецепта за домашни мини багети, които можете да си приготвите вкъщи и да се насладите на пресен бургер с плънка изцяло по ваш вкус.
Коричката на тези багети е хрупкава, а средата е мека и пухкава.
Докато багетите ми се пекоха, си приготвих глазирани парчета от сьомга, нарязах си узрял селски домат и хрупкава краставица, и такъв вкусен сандвич си спретнах, че съм си за завиждане.:)
Опитайте да приготвите домашни бургери, а съм сигурна, че и малчуганите у вас ще бъдат истински щастливи.
А ако не харесвате тази издължена форма, можете да оформите като кръгли питки.

Мини багети за домашни бургери





Прочетете още >

 Dobos cake (Добуш торта)

>> неделя, 2 октомври 2011 г.




Може би от една година се каня да направя тази торта.
След като я опитах, веднага си зададох въпроса, как можах цяла година да се туткам и да не я приготвя.
Тази торта е абсолютен мой фаворит до този момент, напълно отговаря на вкуса ми-тънки и множество блатове и плътен шоколадов маслен крем.
Да не говорим за карамелената хрупкава коричка отгоре, фантазия.
Точно тази коричка, обаче, направо ми скъса нервите.
Разглеждайки много снимки на торта Добуш, виждам, че почти всички любители кулинари са имали същия проблем и само професионални сладкарски ателиета са получили перфектна визия.
Като оставим настрани пукнатините по карамела, тортата ми напълно спечели приза за "Най-бързо изядената торта у нас".
Ако използвам заглавието на филма "Да изчезнеш за 60 секунди", вкъщи тоя сценарий се разигра по същия начин.
Такова скорострелно изяждане на торта не бях виждала.
Сега малко отегчителни исторически факти за произхода на тортата, но все пак някой може да се интересува и от това.
"Dobos cake" или "Добуш торта" е торта с унгарски произход (ех, тези унгарци, уникални торти правят, за справка "Гараш").
Тортата е кръстена на името на нейния създател-професионалния унгарски сладкар József C. Dobos (1847–1924) през 1884 година.
Оригиналът на тортата е с 5 блата+един карамелен.
При мен се получиха 6+1, но това не е от голямо значение.
Тортата може да бъде декорирана и с ядки-орехи, лешници, но това не е задължително.
За първи път е представена през 1885 година в Будапеща, а  Franz Joseph I и императрица  Elisabeth са били първите, които са я опитали.
Тортата е успяла да стане много бързо популярна, защото е била твърде различна от всички останали познати до тогава многослойни торти.
Създателят й е пазел в тайна рецептата и я е предал на сладкарите в Будапеща чак през 1906 година, когато се е пенсионирал.
Условието му е било рецептата да се предава безплатно на всички членове на унгарската сладкарска камара.
До днес рецептата вече има много вариации.
"Добуш торта" обаче, никога не се прави с варен крем, оригиналът категорично е с маслен шоколадов крем и карамелен блат.
Приготвянето на тортата отнема повече време, заради направата на многото блатове, но уверявам ви, няма да съжалявате за нито една изгубена минута.
При мен кремът стана по-тъмен, защото смесих натурален и млечен шоколад, но оригиналът е с по-светъл крем.
Това оставям на вашия индивидуален вкус.

Dobos cake (Добуш торта)





Прочетете още >

 Пълнени постни чушки

>> събота, 1 октомври 2011 г.




Сигурно забелязвате липсата на месни ястия от няколко месеца насам, с изключение на няколко рибни.
Смених начина си на хранене по отношение на месото, нещо, което си бях поставила за цел отдавна и се радвам, че сложих началото.
Преди време ви бях показала рецепта за пълнени чушки с кайма, днес ще ви представя много лесна постна версия.
Лично за мен, липсата на месо в пълнените чушки не е предпоставка за по-лош резултат, напротив.
Ако не ви звучи добре да са без месо, винаги можете да добавите към следващата плънка и 500 грама леко запържена кайма.
Гъстотата на соса също оставям на вашите предпочитания.


Пълнени постни чушки





Прочетете още >

 Кюфтета от риба тон и картофи




За мен това е най-вкусния начин да се оползотвори една консерва с риба тон.
За по-сигурно си пригответе двойна доза, а ако сте повече хора вкъщи, това е просто задължително.
Може да оваляте кюфтетата и в галета или сусам, ако го направите в натрошени корнфлейкс, също ще се получи много добре.
Кюфтетата са безобразно вкусни, повярвайте ми, няма начин да не ви харесат и да не ви се прииска да ги приготвите отново.
С мека, сочна и ароматна вътрешност и с хрупкава коричка, какво повече да искаме от едни кюфтета.
Дозата, която се получава от продуктите в рецептата, е 9 големи кюфтета, вие си преценете каква ще е нужна, за да може да има достатъчно, за да се насладят всички във вашия дом на тази вкусна рецепта.
Умишлено не съм сложила чубрица или други сухи подправки, исках да получа по-фин и изявен рибен вкус.

Кюфтета от риба тон и картофи





Прочетете още >

Back to TOP