Фритата с аспержи, гъби, шунка и сушени домати на фурна

>> понеделник, 31 януари 2011 г.

Фритата, казано накратко, е вид италиански омлет, който за разлика от стандартните си роднини се различава по това, че яйцата се обработват отделно от продуктите за плънката ( за да станат пухкави)  и чак след това се смесва всичко.
Фритата стандартно се приготвя на тиган, но съществуват и вариации на фурна.
Една такава рецепта, подходяща както за вечеря, така и за закуска, ще ви предложа днес.
Много лесна рецепта, която ви спесява дълго стоене в кухнята, но пък резултатът съвсем не е претупан, като качества.
Ако изберете тази рецепта, ще се насладите на една лека и вкусна запеканка (така да го наречем), с която ще зарадвате семейството си.
Съставките за плънката оставям на вашия избор, направете я с продукти, които обичате или имате в наличност.


Фритата с аспержи, гъби, шунка и сушени домати на фурна



Прочетете още >

 Шоколадов кейк с праскови "Стакато"

>> петък, 28 януари 2011 г.

Ммммммм, е как да бъда на диета, кажете ми.
Не искам да ви казвам какви усилия ми костваше да се задоволя само с едно тънко парче от този убийствено вкусен десерт.
Търся желаещи да го изядат, защото едва устоявам всеки път като мина покрай подноса с кейка.
Направих няколко промени и не спазих съвсем оригиналната рецепта.
Една от тези промени е, че в нея са използвани пресни портокали, които се преработват, но тъй като скоро правих десерт с комбинация портокал-шоколад, този път разнообразих с праскови.
Имах в наличност едно бурканче с чудесното ароматно сладко от белени праскови на майка ми и веднага му намерих приложение тук.
Вие също можете да импровизирате с вида на плода, но условието, за да изпълните правилно рецептата е плодовете да са цели и да използвате само тях, без да слагате сиропа на конфитюра.
Ако не разполагате с лешници или с шам фъстък, можете да приготвите кейка само с орехи (допълвате до получаването на общо количество от 200 грама ядки), но разбира се, няма да е същото.
Дозата за шоколадовия ганаш е голяма и ще се радвате на един мнооого кремест кейк.:)
Блатът е изключително крехък, няма и помен от хлебна консистенция, поради наличието на минимално количество брашно в него.
А защо  кръстих тази вкусотия с музикалния термин стакато, не знам, може би защото опиташ ли този шоколадов кейк ти се иска да си режеш, режеш.:)))


Шоколадов кейк с праскови "Стакато"



Прочетете още >

 Шоколадови макарони с шам фъстък

Всички, които са пленени от вкуса на френските макарони ще ме разберат защо мине не мине малко време и хоп, пускам отново рецепта с тях.
Това си е абсолютна мания.
При мен манията се изразява най-вече не в това, че ще си хапна от тези прекрасни бадемови изкушения, а в предизвикателството дали ще се получат добре, дали ще допусна грешка, какви ли точно ще станат накрая.
Честно казано, от цялата работа аз изяждам един макарон, колкото да си опитам творението, другите макарони ги взема пак пакостливото мишленце, което ми открадна и коледните макарони.:) 
Всичкото треперене и чакане за един макарон.:)
Джинджърска му работа.:)
И като казах джинджърска работа, не мога да не спомена една статия в един нов блог, която ме накара да се почувствам много щастлива.
Благодаря за хубавите думи, това е страхотен жест!
Но да се върнем към макароните, рецептата е като тази със съвсем малки разлики.
Дори ще си позволя да копирам голяма част от текста на рецептата.
Тъй като едновременно с тях приготвих и един прекрасен шоколадов кейк, който можете да видите тук, слепих макароните със същия крем.
Получи се една чудесна комбинация от лекото нагарчане на черния шоколад, комбинирано с мириса на какао, леко омекотен от наличието на млечен шоколад и нежния нюанс на маскарпоне и всичко това с един прекрасен финал с вкус на шам фъстък.


Шоколадови макарони с шам фъстък



Прочетете още >

 Салата със спанак, червено цвекло и орехи

>> четвъртък, 27 януари 2011 г.

Тази вечер нещо ви предлагам нещо леко и диетично, една много вкусна и полезна салата с пресен спанак и компания.
Включих в дресинга съвсем малко мармалад от смокини, но ако не ви допадат подобни комбинации, можете да го пропуснете.
Сега малко полезна информация за още по-полезния спанак.

 На пазара едно момченце вижда едър мускулест фитнес маниак да купува спанак. 
 Затичва се към него и пита:
 -Чичко, и ти ли като Попай ядеш спанак? Я, колко си як!
 -Да, чичковото, редовно ям спанак.
 -Ще кажеш ли на мама как го приготвяш, и аз искам да съм като теб ?
-Ами, изпичам на скарата голяма пържола, слагам я в чиния , а отстрани две топки задушен спанак.

Така е със спанака, пържолата и мита за Попай. 
Но ако искате полезна и диетична храна, яжте повече спанак.
За родина на растението Spinacia oleracea науката смята Югозападна Азия, и по-конкретно Персия, а най-ранните сведения за неговото култивиране са от III-IV в. През VII в. бил разпространен в Китай. Заслуги за това имал кралят на Тибет, който изпратил  семена от спанак в двореца на китайския император от династията Танг в знак за приятелство. В Европа се е появил най- вероятно през Испания, внесен от арабите. Оттам се е разпространил из целия континент и в Америка. Късното му навлизане в кулинарията личи и от твърде близките му наименования в почти всички европейски езици. Персийското му наименование aspanakh на арабски е станало isfinag, откъдето е влязло в испанския език като espinaca, в италианския като spinaci, а във френския като epinard. В Англия години наред  го наричали испански зеленчук. Немското  име  на растението е Spinat,в руския език е шпинат. В останалите славянски езици името е сходно - спинак на чешки и полски, спинач на сръбски.
Спанакът има тъмнозелени листа, които в зависимост от вида могат да бъдат къдрави или гладки. Гладкият спанак, понякога наричан ”салатен”, има по-нежна и деликатна структура. Къдравият спанак е по- груб. Вкусът е еднакъв.

По съдържание на хранителни вещества и особено на минерални соли спанакът е изключително полезен. Съдържа средно 90,1% вода, 3,2% белтъчини, 3,2% въглехидрати. Количеството на мазнини е незначително.
Богат е на витамин С, провитамин А (каротин), витамини В, В1, В2, В6, РР и в по-малко количество витамин К.В спанака се съдържа много ценната фолиева киселина, както и минерални вещества – калии, магнезий, желязо, фосфор, калций, хлор, йод, в малки количества манган и мед.1 порция  100 гр. спанак съдържа:

Калории 23
Мазнини 0 гр.
Холестерол 0 мг
Натрий 70 мг
Въглехидрати 4 гр.
Захар 0 гр.
Протеини 3 гр.
Витамин А 210%
Витамин С 16%
Калций 14%
Желязо 20%

Витамините в спанака са устойчиви при  варене и консервиране.
При термична обработка голяма част от минералните  вещества преминават във водата, а при продължително варене се унищожават и някои съставки. Ето защо спанакът е особено полезен в прясно състояние под формата на салати. Поради ниската си калоричност е подходяща диетична храна при затлъстяване.
За лечебни цели и по-бърз ефект за предпочитане е пиенето на изцеден пресен сок от спанак (чист) или смесен със сок от моркови.
Когато купувате спанак, избирайте листа, които са хрупкави и с тъмнозелен цвят.
Избягвайте бледи, наранени или с петна.
От килограм суров спанак се получава около 300 гр. сварен.
(източник: http://www.fitnes-bg.com)


Салата със спанак, червено цвекло и орехи


Прочетете още >

 Тройно шоколадов браунис с портокалови корички

>> неделя, 23 януари 2011 г.

Всички знаете за балтона и копчето.
Малко така се получи и с този десерт.
Направих си захаросани портокалови корички, които исках да си имам в наличност за някои предстоящи рецепти.
Но след като ги приготвих и пред очите ми застана един шоколад Lindt с портокал, който стоеше някакси самотен в един от кухненските шкафове, веднага ми дойде идеята, че мога да съчетая всичко това в един, надявам се, предизвикателен за вас десерт.
Веднага си начертах концепцията за продуктите, но в процеса на работа се сетих, че разполагам и със страхотно неподсладено какао, както и със счукани какаови зърна, които също биха се вписали идеално в цялата шоколадово-портокалова картина.
И макар, че не съм почитател на горчивия черен шоколад, не мога да не призная, че този браунис ме изкуши да го опитам.

Информация за какаото:
Сведенията за родината на какаовото дърво не са достатъчно точни. Предположението, че горите на Амазонка и Ориноко са истинското отечество на какаото, се поддържа от факта, че дивите видове на дървото се срещат в тези области в по-голямо изобилие, отколкото на други места.
Вероятно разпространението му из други области на тропическа Америка се е извършило от скитащи племена. Неоспоримо е отглеждането на какаото от индианците, по-специално от ацтеките в Мексико и маите в Централна Америка.
По време на четвъртото си пътуване Христофор Колумб вижда какао в трюмовете на един търговски кораб край залива на Хондурас. Първото какао, достигнало Европа, е донесено от него като дар на испанския крал.
Когато испанците завладяват дворците на Монтесума, намират там огромни складове с какаови зърна. От тях се приготвяло любимото питие на императора.
Тогавашната обработка на суровото какао се състояла в изсушаване на зърната на слънце и изпичане в глинени пещи. След отстраняването на обвивките зърната били стривани между гладки камъни.
Получената каша смесвали с царевично брашно и я оформяли в калъпи.
От нея, след разреждане с вода, се получавало сравнително приятно питие. Според Прескот „императорът пиел само чоколатъл, смесван с ванилия и други подправки, гъст като мед, който бавно се топял в устата му". Императорът много обичал това питие, ако се съди по количеството, което изпивал - около 50 купички дневно. Още 2000 купички се приготвяли за придворните.
Чоколатъл (какаово питие) е бил достъпен само за благородниците, а бедните го използвали като подправка на царевичното ястие „атоле".
Според древните предания какаото е „дар божи" и затова мексиканците го назовават теоброма (божествена храна). В началото испанците не са възхитени от вкуса на питието чоколатъл, което им се струва доста горчиво.
Какаото е използвано някога и като разменна монета.
Сведения за това дава Томас Кавендиш (1586 г.). 150 какаови зърна са били равни на 1 сребърен реал, а един роб е струвал само 100 зърна.
Кортес пръв разбира, че какаото може да му донесе големи доходи.
Той пренася захарна тръстика от островите и започва производството на подсладено какаово питие.
Дълги години начинът на неговото приготвяне се пази в тайна.
През 1606 година флорентинецът Антонио Карлоти въвежда какаовото питие в Италия и подпомага популяризирането му във Франция. През XVII век Венецуела става важен производител на какао. Тя започва да изнася какао в Европа през 1634 година.
През 1650 година англичаните започват да пият шоколад, а през 1657 година е създаден първият „шоколадов дом" в Лондон.
Французите започват да отглеждат какао на остров Мартиника през 1660 година.
В началото на XIX век в Европа възникват многобройни фирми, занимаващи се с производството на шоколад. Всъщност те произвеждат шоколад за пиене.
Това питие било тежко и мъчносмилаемо, защото все още не са познати начините за отстраняване на част от маслото.
През 1828 година холандската фирма „Ван Хутен" регистрира патент за производство на шоколадов прах, на който е отнета част от маслото.
Така за първи път е произведено познатото днес на всички какао.
Твърде скоро за новия продукт е намерено ново приложение - производството на шоколад за ядене от какао, смесено със захар и излято във форма на плочки.
Ван Хутен е пионерът за производството на „разтворимо" какао, наречено така, понеже  добавката на алкалии поддържа частиците на какаото в свободно състояние за определено време след приготвянето на питието.
След добавянето на алкалии цветът на какаото става по-тъмен.
През 1876 година шоколадовата индустрия добива нов тласък от изобретяването на млечния шоколад от М. Д. Петер.
Веднага след това какаото почва да се използва за обвивка на бонбони и бисквити, за плънки на кексове и пудинги и други сладкиши.
Благородните сортове какао имат нежен вкус, приятен и фин аромат с множество оттенъци. При узрелите и правилно изсушени какаови зърна обвивката се отделя лесно.
Зърната имат кафяв цвят и горчиво-тръпчив вкус.
При преферментиралите зърна вкусът става възкисел.
Оценката на качеството на зърната се извършва по индекс, който за безупречните е равен на 100.  
Какаовите зърна съдържат голям процент масло (бутерумкакао). В състава на какаовото масло влизат глицидите на палмитинова (23-25%), стеаринова (31-34,5%), олеинова (39-43%) и линолова (до 2%) киселина.
Маслото на какаото представлява еднородна, сравнително плътна хрупкава маса с жълтеникав цвят. Има слаба миризма и приятен маслен вкус.
При температура 30-34° С се превръща в прозрачна, масловидна и жълтеникава течност.
Трябва да се съхранява в подходяща опаковка, за да се избегне гранясването му.
Високото съдържание на мазнини отличава какаовото питие от всички останали ободрително действащи питиета.
Благодарение на тях то има висока калорична и хранителна стойност.
Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, от страдащи от различни храносмилателни смущения   (гастрити, ентероколити   и др.).   Понякога действа зле и на здрави хора, като причинява алергични смущения (копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи).
По тези причини какаото не трябва да се употребява в значителни количества, освен от време на време от  хора, които имат нарушения в храносмилането, от възрастни хора и малки деца.
Стимулиращото и тонизиращото действие на какаото върху организма се дължи  главно на съдържанието на двете ксантинови производни - теобромин  (1,5 до 2%) и  кофеин (от 0,4 до 0,8%,  а в някои потребителски сортове само в следи).
Преобладаването на теобромина в основни линии   определя действието на какаото върху различни функции на организма.
Ще припомним, че за разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото    възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение (при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др.).
Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд.
Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стимулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система.
Една чашка какаово питие съдържа от 30 до 50 мг теобромин-количество, твърде малко, за да причини забележими странични действия.
При употреба в по-големи количества какаото може да причини раздразване на лигавицата на стомаха, изразено   по-силно у хора, които страдат от гастрит, заболявания на червата, черния  дроб и жлъчните  пътища.
Доказано е, че 15 г какао на прах, разредено с 300 мл. вода, причиняват силна секреторна реакция от страна на стомаха.
Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразненето е по-слабо.
Витамините в какаото са сравнително малко, но наличието на фосфорни и калиеви соли е по-значимо.
Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците.
Високо е и съдържанието на танинови вещества - около 5%; на пектинови вещества, на въглехидрати. 100 грама какао на прах съдържа около 37- 40 г въглехидрати.
Сравнително богато е на белтъчни вещества, като това зависи от сорта.
Какаовата напитка е висококалорична и затова не се препоръчва в чист вид на хора, които целят отслабване.
На пазара се намира голямо разнообразие от напитки, в чието съдържание е включено какао.
Най-популярното изделие от какао е шоколадът.
(информация:www.dieti-otslabvane.com)


Тройно шоколадов браунис с портокалови корички


Прочетете още >

 Крем супа от червена леща, картофи и целина с къри

В тази рецепта няма да сложа кой знае колко точни пропорции и количества, защото не знам как е при вас, но аз всяка крем супа я обичам с различна гъстота, в зависимост от вида на зеленчуците.
Тази крем супа, която ще ви покажа днес е по-гъста, но ако на вас не ви допада това, винаги можете да я приготвите с повече течност.
Много лесна за приготвяне и изключително полезна като съставки, днешната крем супа може да ви стопли в настоящите студени дни.
Съветвам ви да не подценявате наличието на целина и да не я изключвате от рецептата, защото именно тя придава една много особена нотка на цялостната вкусова композиция.
Ако сте веган привърженик, заменете маслото със зехтин и рецептата ще е подходяща и за вас.


Крем супа от червена леща, картофи и целина с къри

 

Прочетете още >

 Печен карагьоз с розов пипер

Ако разполагате с някаква риба и се чудите как да я приготвите, а нямате много време за приготовление, ви предлагаме една много семпла и проста, но пък изключително вкусна рецепта.
В повечето случай така приготвям и скумрията и този начин е най-предпочитания вкъщи.
Ако ви допадне рецептата, но нямате в наличност розов пипер, можете да го замените и с пипер меланж, мелнички с тази смес от пипери има в повечето магазини.


Печен карагьоз с розов пипер


Прочетете още >

 Грахамови медени крекери с Гхи

>> петък, 21 януари 2011 г.

Време е да попълня и здравословния и диетичен раздел с нова рецепта.
Всички сме имали периоди, в които се измъчваме с диети, всички сме имали моменти, в които ни се е хапвало нещо сладко, но в близкия магазин не сме намирали нещо хем вкусно, хем подходящо.
Предлагам ви рецепта за едни страшно вкусни медени крекери, които ухаят невероятно.
"Ама, то има мед и масло, каква диета?"- навярно ще възкликнете.
Диетата не означава глад, тя не трябва да ни измъчва и да ни натоварва психически.
Ключът е в правилното хранене и в използването на правилните продукти, а не в лишаването от храна.
Качественото краве масло, каквото е индийското масло Гхи, се различава от своите събратя и е изключително полезно, а освен това не променя структурата си при термична обработка (няма  канцерогенен ефект, както при останалите мазнини).
Освен това Гхи защитава организма ни от вредното действие на свободните радикали.
Помага и за храненето на клетките.
Маслото Гхи ускорява всички стадии на храносмилането и увеличава метаболизмът, способстващ изчистването на тъканите от шлаките.
Дори се приема на гладно, като лекарство при стомашни проблеми.
Полезните качества на меда са познати на всички.
А когато към всичко това прибавим и едно качествено грахамово брашно, то тогава нашите крекери се превръщат наистина в нещо много здравословно.
А всички, които ми се доверят и направят крекерите, ще се убедят, че уханието, което ще се разнесе в кухнята им, ще ги направи изключително нетърпеливи да схрускат бързо няколко от тези ароматни бисквитки.
Съхранени в кутия, няколко дни подред грахамовите медени крекери ще са подходяща компания и за сутрешното ви кафе, ако оцелеят, разбира се, толкова време.:)
От тази рецепта аз получих около 40 крекера, но всичко зависи от това, колко добре ще разточите тестото и с каква големина ще нарежете крекерите.

Още информация за маслото Гхи:
Маслото гхи е краве масло, но преработено по специален начин. Вкусът и ароматът му са прекрасни-нежни и сладостни.
Това масло стои  в основата на аюрведическата кухня.
Според Аюрведа - най-древната индийска наука за здравето–това масло е един от най-полезните продукти, които могат да се консумират от всички.
Смята се, че то пречиства, разпалва метаболизма и изпълва съзнанието с чистота и радост от живота. Пречистено е, защото с термична обработка се изпарява водата, съдържаща се в него и се отделят белтъци Казеин. Съдържа витамин Е и А, както и линолеова киселина, която е незаменима и не се произвежда от организма.
Може да се използва както за готвене, така и в суров вариант, дори се приема на гладно чисто, за да се лекуват стомашни проблеми.
Използвано като основа за направата на масажни кремове, прави женската кожа гладка, свежа и кара погледа да сияе.
Добре се съчетава с ароматни субстанции от същите географски ширини- канела, шафран, пачули, сандал.
Деликатното масажиране на скалпа, слепоочията и „третото око” с масло гхи снема стреса, подхранва кожата и косата.
Всъщност, струва си да се замислим: как така всички индийци имат гъста и лъскава коса, при условие, че не живеят при най-щадящите климатични условия?
Гхи е подходящо и за хора с алергия към лактоза, тъй като е пречистено от нея.
Има нежен жълт цвят и много дълъг срок на годност, понеже не съдържа вода.
Спомага за клетъчната регенерация, еластичността на тъкъните и кръвоносните съдове и има благотворно влияние върху целия организъм.
В Индия се приготвя масло гхи, в което се запържват канелени пръчици, докато се развият и освободят напълно ароматния си потенциал.

Начин на приготвяне на Гхи

Използва се качествено несолено масло, най-добре от половин или 1 кг.
Като начало се поставя на слаб огън докато се разтопи.
Можете да му помогнете, като го нарежете на по-малки парчета.
Когато вече е течно, топлината може леко да се засили, докато заври леко и забълбука.
Маслото все още има плътен бял цвят.
Започва да се образува пяна, която трябва да се махне.
Претопяването продължава средно между 40 и 60 мин за 0.5-1 кг масло, в зависимост от качеството на маслото.
Знаете, че сте готови, когато течността стане прозрачна и започнете да виждате дъното на тенджерата. Ще забележите, че има малки бели топченца по дъното - това е именно белтъка, който в последствие прецеждаме.
Пречистеното масло има кекхлибарен прозрачен цвят и лек аромат на орехи.
Много е важно да не се продължи прекалено дълго обработката му, защото става кафяво и вкусът му се променя, а оттам и състава.
Когато знаете, че сте готови, прецеждате през марля или пластмасова цедка в чист стъклен или глинен съд, като го оставяте отворен, докато маслото се охлади.
След това съдът се затваря и се съхранява извън хладилник.
След няколко часа маслото се втвърдява, но съвсем не като това, което се продава в магазините. Има леко гранулирана текстура и много мек, приятен вкус.
По-различно от познатото ни и със сигурност много по-полезно.
Чудесно е да се носи на пикник или при пътуване, без да се страхувате, че ще се разтопи.
(източник: houseofsport.bg)


Грахамови медени крекери с Гхи



Прочетете още >

 Пикантно печено пиле с къри

Днес от мен пак една непредвидена за блога рецепта, и тя отново е с пиле.
Само, че печеното пиле си е абсолютна класика и мисля, че никой от вас няма да се разсърди, че ви предлагам толкова негови вариации.
В тази рецепта отново не се изисква кой знае колко работа в кухнята, просто овкусявате пилето, оставяте го за час в хладилника, за да попие подправките, и печете.
Лесно и вкусно!
Ако не обичате пикантни храни, разбира се, можете да пропуснете лютия пипер в рецептата.

Пикантно печено пиле с къри




Прочетете още >

 Салата с червено цвекло и моркови "Виталити"

>> четвъртък, 20 януари 2011 г.

Както ви обещах, продължавам с поредицата от солени и здравословни рецепти.
Салатата, която ви предлагам днес е просто бомба от витамини и другата хубава причина, за да я изберете е, че не е от тези храни, които трябва да ядем насила, само и само, защото са полезни, тъй като тя е страшно вкусна.
Опитайте и ще се уверите сами.
Червеното цвекло е фантастично и ще ви покажа няколко ястия с него.
Това, което ни е дала природата е най-голямото чудо.

В Талмуда се казва: „Във Вавилон няма прокажени и страдащи от гнойни рани, защото там хората ядат червено цвекло, пият мед и се мият във водите на Ефрат”. Древните народи високо ценили този дар на природата не толкова като храна, колкото като лекарство. Първи персите се научили да го отглеждат, а след тях – римляните. В Европа яли листата му, а в Азия – корените. Листата се използвали предимно за салати и супи. Те са не по-малко полезни от самото цвекло, тъй като съдържат много каротин, както и фолиева киселина.
Лекарите от древността смятали червения кореноплод за великолепно средство срещу малокръвие, треска и болести на стомашно-чревния тракт.

Химичен състав

Съдържа захари – глюкоза, фруктоза и захароза; oрганични киселини - лимонена, яблъчна, оксалова; протеини; витамини В, B1, В2, С, Р, РР; каротиноиди, пантотенова, фолиева киселина; пектин, пигменти; фибри, аминокиселини, микроелементи и т.н. Особена ценност на това растение му придава витаминът на младостта (Р) който повишава еластичността на кръвоносните съдове, препятства атеросклерозата и вътрешните кръвоизливи. Благодарение на него, консумиращите често червено цвекло дълго запазват свежестта на лицето си. По съдържание на желязо червеното цвекло отстъпва само пред чесъна, а по съдържание на йод превъзхожда много растения. Съотношението между натрия и калция в него е уникално (10:1), което подпомага разтворимостта на калция и извеждането на неговия излишък от организма.

Укрепва стомашно-чревния тракт и черния дроб

Установено е, че фибрите, яблъчната, лимонената и оксаловата киселина, които се съдържат в него, засилват перисталтиката на червата и са необходими при хроничен запек, нарушения в храносмилането и болести на черния дроб. Всеки ден трябва да се консумират по 100-150 г варено червено цвекло.

Прочиства организма

Пектиновите вещества в червеното цвекло неутрализират токсичните продукти, които се образуват в стомашно-чревния тракт. Те защитават организма от въздействието на радиоактивни и тежки метали, извеждат холестерина от кръвта и препятстват развитието на вредни микроорганизми в стомашно-чревния тракт.

Участва в кръвотворенето

Микроелементът кобалт се използва от организма за синтеза на витамин В, а последният заедно с фолиевата киселина участва в образуването на еритроцитите. Органичното вещество бетаинът активно участва в белтъчната обмяна и укрепва капилярите, намалява равнището на холестерола в кръвта.

Антистресово лекарство

Магнезият в червеното цвекло успокоява нервната система. Най-добре е да се изпива по 1 чаша пресен сок от червено цвекло с 1 ч.л. мед 3-4 пъти на ден в продължение на 10 дни.

Спира развитието на рака

Кашица от сурови кореноплоди се препоръчва да се поставя към ракови образувания, както и за туширане на зъбобола. След 2-4-седмично лечение настъпват признаци на подобрение на общото състояние, понижаване на телесната температура, покачване на телесното тегло, подобряване състава на кръвта.Научни изследвания са доказали, че върху раковите клетки въздействат актоцианите – оцветяващи съединения от групата на растителните феноли. Актоцианите на черницата, черния касис, черния бъз, червеното вино, жълтия кантарион са способни да спират развитието на раковите клетки. Но червеното цвекло, както са доказали експериментите, действа 8 пъти по-ефективно. Впрочем отделените в чист вид актоциани не притежават лечебно действие. Такова действие няма и вареното цвекло, както и вареният сок от него.

Благоприятства растежа и възстановява изгубените сили

Органичното вещество бетаин в червеното цвекло действа ускоряващо на растежа и взема участие в образуването на холина, който подобрява работата на черния дроб и го предпазва от затлъстяване, а пектиновите вещества потискат дейността на гнилостните бактерии в червата и помагат за образуването в организма на животинска захар – гликоген. Листата на червеното цвекло съдържат приблизително същите хранителни вещества, както и кореноплодите. Но кореноплодът съдържа повече витамин С и помалко фибри.
Червеното цвекло е полезно при изтощение на организма, при намаляване на силите след тежки заболявания. При тези случаи се препоръчва да се пие сок от червено цвекло не по-малко от 3 пъти на ден преди хранене.

Слабително и диуретично средство

Бетаинът заедно с органичните киселини и фибрите подсилва перисталтиката на червата и осигуряват мек разхлабващ ефект. При хроничен запек, особено при възрастните хора, е добре всеки ден да се яде червено цвекло (100150 г). Тази препоръка може да се даде и на страдащите от атеросклероза, тиреотоксикоза (интоксикация в зависимост от нарушенията на щитовидната жлеза). Вареното червено цвекло и отварата от него имат пикочогонно действие.

Какво червено цвекло трябва да изберем?

Този зеленчук има най-разнообразни форми – плоска, кръгла, цилиндрична. Но най-важното е да се знае, че качественото червено цвекло има тъмночервен цвят и е без светли кръгове.

Защо го ползваме в кулинарията?

Червеното цвекло може да се употребява през цялата година. През пролетта и лятото от пресните листа и дръжки може да се приготви студеното ястие ботвиния, зелник, а с настъпването на есента в храната се използва и кореноплодът. Червеното цвекло е вкусно печено, варено, пълнено. Салатите, запеканките от него са изключително полезни. Киселото, маринованото и въобще консервираното червено цвекло се използва за салати, борш, студени супи от цвекло. Дребните, колкото гълъбово яйце, мариновани грудки от него са чудесен деликатес и прекрасна гарнитура, както и червените боровинки и райските ябълки, към месо, дивеч и други месни деликатеси. За консервиране се използват само здравите, зрели кореноплоди. Селектираните гладки, кръгли, неголеми, с еднакъв размер грудки, измити и почистени се поставят в съд за консервиране и се заливат с 30-процентен солен разтвор (1 и 1/2 с.л. сол на 1 л вода) покриват се с памучна кърпа, която се притиска с тежест. Необходимо е образувалата се пяна периодично да се отстранява. Цвеклото е готово за консумация след 15 денонощия. Съхранява се на студено. Към блюдата от червено цвекло е добре да се добавя млада коприва, киселец, лапад или лобода. Те повишават витаминната ценност на храната и подобряват вкуса й.

Как да приемаме сока от него?


Не е препоръчително прясно изцеденият сок от червено цвекло да се изпие веднага, а след като престои поне 2 часа на тъмно и студено. Прясно изцеденият сок предизвиква силен спазъм на кръвоносните съдове. В него се съдържат вредни летливи вещества, които могат да отровят организма. Едва след като престои, сокът се превръща в лечебно средство. Не бива да се комбинира с газирани напитки, тестени изделия с мая, и кисели сокове. С него идеално се съчетава прясно изцеденият сок от морков (само че той не бива да престоява). Най-добре е сокът от червено цвекло да се пие леко затоплен и на гладен стомах 1015 минути преди хранене, а при проблемен стомах – да се смесва с овесени ядки.

Кога не се препоръчва?

Червеното цвекло затруднява усвояването на калция и затова може да представлява опасност при остеопороза. Не се употребява полусурово и варено червено цвекло при гастрит с повишена киселинност, при захарен диабет, диария, алкална урина с образуването на камъни в бъбреците. Не се прилага при остри възпалителни заболявания на стомашночревния тракт, при камъни в пикочния мехур и други нарушения на обмяната на веществата. Страдащите от хипертиреоза не бива да консумират червено цвекло, заради прекаленото съдържание на йод в него. Те имат излишек от този микроелемент в кръвта си.

(източник на информацията: 1001 рецепти )


Салата с червено цвекло и моркови "Виталити"


Прочетете още >

 Мляко с ориз с карамелизирани ябълки

>> сряда, 19 януари 2011 г.

Мляко с ориз, нищо особено, ще си помислите, четейки заглавието.
Да, обаче това мляко с ориз, което ще ви покажа днес, не е като онова мляко с ориз, което всички познават.
Няма нищо лошо в това да експериментираме в семейната ни кухня, все пак всички вкъщи биха се радвали, ако им предлагаме разнообразие.
Прекрасен десерт, подходящ за малки и големи, а липсата на бяла захар го прави и здравословен.
Няма да казвам диетичен, макар че ми се иска да се вкарвам сама в подобни заблуждения, за да се самоуспокоявам.:)
Вижте го и много ще се радвам, ако този вариант на мляко с ориз ви стане любим.
Няма да определям дози, защото всичко зависи от това колко ориз смятате да сварите и за колко души ще приготвите десерта.

Мляко с ориз с карамелизирани ябълки




Прочетете още >

 Печено пиле с краве масло, горчица и мащерка

Тази рецепта изобщо не беше предвидена за блога, но пилето стана толкова вкусно, че не мога да не го споделя с вас.
Дори готовото пиле едва оцеля 5 минути, за да успея поне да го заснема на бегом.:)
Снимките са ужасни, но преглътнах суетата си, само и само да ви подаря рецептата.:)
В забързания ни живот, подобни лесни и отнемащи малко време за висене в кухнята рецепти, са за предпочитане от много хора.
А и след дъъъългата поредица от сладки рецепти беше време и за нещо солено.
Впрочем, от 3 дена временно спрях консумацията на торти, бял хляб и сладкиши, така че ще ви предлагам и по-здравословни, както и от соления раздел рецепти в рамките на следващите дни.


Печено пиле с краве масло, горчица и мащерка



Прочетете още >

 Очаквайте нова стока в магазин "Ginger Cookies"

>> вторник, 18 януари 2011 г.

Предстои зареждане на нова стока в онлайн магазин "Ginger Cookies".
Наред с познатите артикули, ще има и нови стоки, както и такива, свързани с настъпващите празници Свети Валентин и Великден.



Прочетете още >

 Шоколадово руло с плодове "Моцарт"

>> понеделник, 17 януари 2011 г.

Нека отново има музика, нека отново засвирят нежни цигулки и мелодии, носещи вибрации, които препускат в унисон с ритъма на сърцето...
Нека отново има ухание на шоколад...
Днес искам да изпея песента за Нея!
Тя има много лица, но винаги красиви, тя има много имена- на твоя любим човек, на моя любим човек...
Тя идва, когато най-малко очакваш и макар, че ръцете й са нежни, те вдига толкова нависоко, че чак забравяш, че има нещо долу и ти се иска да летиш, летиш, без да те интересува времето, измерението, другите...
Тя е тази, заради която минаваш през стени, рушиш окови и градиш мостове, тя е смисъла на живота ти.
Дори и да й се разсърдиш, тя пак е до теб и нежно държи ръката ти.
Тя е тази, която те изправя, когато паднеш и смъква слънцето на земята, за да огрее пътя ти.
Тя е готова да се изправи срещу всичко и всеки, дръзнал да те унижи.
Тя винаги милва косите ти и заспива след теб, чак когато се увери, че си добре...
Тя ... Любовта!


Шоколадово руло "Моцарт"




Прочетете още >

 Браунис сърца с дулсе де лече "Amore Mio"

>> петък, 14 януари 2011 г.




Дойде ли декември, се зарежда една няколкомесечна поредица от празници.
И то какви празници само, различни като поводи, но всички под общия знак на усмивката!
На фона на всички тях обаче има един, който е посветен на най-прекрасното чувство- любовта.
Тази любов, без която никое живо същество не може, тази любов, която те кара да ти се подкосяват краката, в корема ти да запърхат хиляди пеперуди, а сърцето ти да бие лудо и този ритъм да има своя най-дълбок смисъл- да живееш, заради любимия човек.
И макар, че не съм от хората, които обичат да празнуват "по команда" и смятам, че Празника на влюбените е всеки ден, когато до себе си имаш своята истинска половинка, нищо не пречи на този определен за почитане на любовта ден да направим своята трапеза малко по-романтична и тематична, като форми и аромати.
И както съм ви споделяла и преди, ако има аромат, с който свързвам любовта, това е шоколада.
На това ще ухае и първото ми предложение.
Вярно, че има още време до Св.Валентин, но ми се иска в няколко поредни публикации да ви подаря рецепти, с които се надявам, ако ви допаднат, да зарадвате своята половинка.
Тези шоколадово-карамелени сърчица са толкова вкусни, че абсолютно отговорно си признавам и официално заявявам, че не съм опитвала по-страхотни бисквити.:)
Много ми допадна идеята на Иринка за украса на бисквитките и съм убедена, че именно тя ги направи още по-вкусни.:)
За да успеете да приготвите успешно днешната рецепта, ще са ви нужни само изброените продукти и голяма доза любов.:)


Браунис сърца с дулсе де лече "Amore Mio"




Прочетете още >

 Rehrücken

Ако някой успее да преведе точно заглавието на днешната рецепта, ще му бъда благодарна.
Онлайн преводачите твърдят, че е еленово месо, но не бих си позволила да сложа подобен превод.:))
Понякога, колкото и префърцунено да изглежда, е по-добре заглавието на някоя чуждестранна рецепта да си остане в оригинал, защото на български език не винаги е удачно.:)
Вие можете да наречете този австрийски традиционен сладкиш както си искате, даже и Ежко Бежко.:)
Ще бъда кратка в тази публикация и само в едно искам да ви уверя- зад бодливата и неглиже визия се крие невероятно крехко тесто, заради малкото брашно в него, а плодовото сладко между блатовете и по коричката му го правят сочно и топящо се в устата след престой.
А добавим ли шоколадова глазура и бадеми, има ли нужда от още реклама?:)
Опитайте, не го подминавайте, това е нещо, което си струва да приготвите.
И със сигурност ще повторите.:)
Форма  за този вид сладкиш можете да намерите в големите вериги, моята е от "Метро".

 Rehruchen




Прочетете още >

 Ягодови френски макарони

>> събота, 8 януари 2011 г.

След безследно изчезналите макарони:), които приготвих за гостуването ми в блога на Инчето, пак започна да ме чопли да приготвя някаква различна вариация на тези наистина капризни като изпълнение сладки бижута.
Този път обаче избрах ягодовия аромат, а да ги имам вкъщи решени в розов цвят, отдавна ми беше желание.
Нищо, че е зима, нищо, че сега не е сезона на цветното и пъстрото, винаги можем да създаваме колоритни и носещи слънчево настроение неща, нали?:)
Няма нещо кой знае колко по-различно от това, което ми се наложи да направя в тази рецепта, като изключим само това, че този път не държах белтъците отделени от жълтъците в хладилник за 3-5 дни, а се доверих на съвета на Joe Pastry`s website.
Това досадно чакане спокойно може да бъде заменено със следната процедура: отделяте внимателно белтъците от жълтъците, прибирате ги в плътно затварящ се съд и ги държите една нощ на стайна температура, разбира се, не в стая, в която сте си направили една сауна обстановка.:)
Изберете най-хладното помещение във вашия дом за целта, студената тераса обаче, не влиза в това число.:)
Честно казано, заканила съм им се много на френските макарони, независимо дали ще имам провал след провал, ще се специализирам.:)
А пък и с решаването на проблема с дългото чакане за "остаряване" на белтъците не виждам какво ще ми попречи да опитвам често.
Този път приготвих по-малка доза, но винаги можете да я удвоите.


Ягодови френски макарони



Прочетете още >

 Портокалов кекс "Страдивариус"

>> четвъртък, 6 януари 2011 г.

Доброто съжителство между портокаловия и шоколадовия аромат не е тайна за никого.
Но когато към тях се прибави и силния мирис на хубаво краве масло и нежния ефирен полъх на бадеми, тогава вече финалът е абсолютно идеален, точно както в приказките.
Нашата приказка обаче носи име, свързано с музиката, защото, докато кексът се препичаше на спокойствие в моята фурна, из целия апартамент направо си засвириха цигулки - и от глад (много добре схващате какво имам предвид), и от вълшебния мирис, който изпълни въздуха.
Мисля, че името, което дадох на кекса, е напълно подходящо, откъдето и да го погледнеш.:)
Вкъщи не сме почитатели на сухите сладкарски изделия, винаги трябва да има или крем или някакви други екстри и този кекс не прави изключение.
Макар, че е кекс, този сладкиш е изключително крехък и топящ се в устата, заради голямото количество масло, заради наличието и на гъст, ароматен сироп, а шоколадовата глазура и хрупкавите бадеми допринасят съвсем за пълното му превъзходство над своите стандартни кекс-събратя (ама че думи написах:)
Опитайте, няма да съжалявате, пък и "Страдивариус" винаги е символ на качество!:)


Портокалов кекс "Страдивариус"



Прочетете още >

Back to TOP