неделя, 31 октомври 2010 г.

Торта " Гараш "




Нямам идея откъде произлиза името на тази толкова обичана и популярна унгарска торта, нито знам историята за създаването й.
Знам обаче, че никога не бих отказвала парче прясна торта " Гараш ".
Може би, защото силното присъствие на орехи е вкус, който обожавам, а може би и заради наличието на голяма доза шоколад, който в комбинация с тях, създава една умопомрачителна симбиоза.
В нета има много рецепти за тази торта, но най-много ми допадна тази на сладкарката Добрина Венкова.
Позволих си да коригирам леко съставките на блата, защото по начина, който е в нейната рецепта, не се получи това, което очаквах.
Но това е съвсем дребна корекция, просто добавих малко брашно.
Това, което получих като цялостен вкус напълно ми върна спомените за истинската торта  "Гараш ", която помня от преди години, тогава, когато тази торта се приготвяше с хубави продукти и не се пестяха материали или пък да се заместват с нещо по-евтино и изкуствено като вид.
Единствената тънкост за визуалния резултат, която усетих при приготвянето, е работата с крема и по-точно, при покриването на тортата.
Трябва да се изчаква той да стегне леко, за да не е прекалено течен и да изтече, без да успее да се наслои добре по повърхността й .
Тортата не става много бързо, занимавка е безспорно, но толкова много исках да видя дали ще получа мечтания вкус, който много отдавна не мога да срещна в търговската мрежа у нас.
Всяка минута труд си заслужаваше, успях! :))
Това е моята торта " Гараш ", истинската торта "Гараш" от спомените ми.


Торта " Гараш "



четвъртък, 28 октомври 2010 г.

It`s Pizza Time

Обичам пица, че кой не я обича!
Вярно, нямам пещ на терасата (не че не предложих това на съпруга ми и получих един поглед ала " Ти добре ли си ? "), но това не ми пречи от време на време да си меся тесто и да си представям, че и моята пица може да се доближи до тази, която пекарите вадят с големи дървени лопати от жаравата.
Това, разбира се, е само фантазия, защото именно мястото за печене оказва решаващо значение за крайния резултат, а моите пици се пекат във фурната ми.
Всички сме чували историята как се е родила пицата - за една домакиня, която месела тесто и детето й, издебвайки я като не го наблюдава, сложило отгоре домати и нещо си там  друго.:))
Не знам дали това е истинския първоизточник на любимата на милиони хора пица, но е факт, че тя е покорила целия свят.
Има различни видове пица - с характерна и строго определена комбинация на продуктите рецепта и такава пица, каквато всеки от нас си прави с продукти
по избор .
Ето няколко вида автентични италиански пици :

Neapolitan pizza  - автентичната рецепта е с домати и моцарела и по-интересното е , че тестото се оформя с ръце, а не с точилка и не трябва да бъде по-дебело от 3 мм .Пицата се пече около 60-90 секунди на температура 480 градуса на огън от дъбова дървесина.
  

Lazio style - италианска пица, консумирана в много райони в Италия, тестото е  сходно на това на английските мъфини и е по - дебело ( 1-2 см ), пече се по-дълго време .  Тази пица има подвидове :

Pizza romana - с домати, моцарела, аншоа, риган, зехтин
Pizza vivienese - с домати, моцарела, немска наденица, риган, зехтин
Pizza capricciosa - моцарела, домати, гъби, маслини, артишок, шунка, зехтин
Pizza quattro stagioni - почти същите продукти като на горната пица, но не са смесени, а се подреждат на сектори
White pizza - или бяла пица, с различни видове сирена, сметана, може да се сложи чесън и пресен босилек
Ripieno или Calzone - затворена пица с няколко продукта като моцарела, сирене рикота, колбас

( информация

Има и други видове пица, които не спадат към италианските .
Много страни като Америка, Израел, Индия, Кореа, Австралия, Бразилия, Непал, Пакистан също имат своите вариации на любимото тестено чудо .
Днес и аз бях под неговото въздействие и си направих едно мини пица парти. :)


 It`s Pizza Time



  



сряда, 27 октомври 2010 г.

Тиквеник със сметана

Няма начин и аз да не се отчета с някаква рецепта с тиква ! :)
И в никакъв случай няма да е единствената през есенно-зимния период .
Тиквеникът е изключително позната сладка баница у нас и изобщо нямам за цел да ви ошашкам с някаква сензация :)), но всеки уважаващ себе си блог, трябва да има поне един вариант в списъка си с рецепти . :)
Този, който аз ще ви предложа е вит и не е нещо невиждано, но пък е много вкусен, заради ароматните подправки в плънката и заливката с участието на сладкарска сметана ( леко видоизменена идея, която взаимствах от блога на Дими ) .
Няма да ви карам да точите кори, тези от магазина вършат страхотна работа в случая ! :)
А и няма да ви се наложи досадното стъргане на тиквата ( което лично мен ме изнервя ужасно ) .
Този тиквеник не е много тестен и с много кори, а е по - сочен и с по - силно усещане за тиквена плънка .

П.П. Снимките са среднощни, моля ви за извинение за качеството !:)

Тиквеник със сметана

  

Presnac

Щом видях за първи път снимка на това съблазнително сръбско ястие, почувствах, че това ще е една рецепта, която ще отговаря напълно на моя вкус и ще направя обезателно.
Само си търсех повод да го приготвя, тъй като аз не закусвам и типичните за закуска ястия трудно се наместват в кулинарния ми график.
Опитах се да намеря някакъв превод на думата Presnac, но не успях, но това изобщо няма да ми попречи да ви предложа 2 различни варианта за приготвянето му.
Единият е с месено тесто, а другият е нещо като суфле със сирена .
Аз приготвих първият вариант, но ще опитам и другия обезателно .

Presnac




понеделник, 25 октомври 2010 г.

С вкус на есен ...

Рядко ми се случва да не знам какво да кажа и как да започна...
Но сега е един от тези случаи, защото трябва да представя една дама, на която винаги съм се възхищавала и тайно съм се надявала да мога да познавам някой ден.
Нейният прекрасен сайт  "Вкусно и красиво"  дълго време е бил и продължава да ми бъде вдъхновение в моята лична кухня и много пъти ме е карал да го разглеждам със затаен дъх.
Кеми е от хората, които стоят изключително деликатно и с финес в нет пространството, но видиш ли нейните рецепти, тя неизменно се нарежда сред фаворитите ти в кулинарията.
Ще ви кажа нещо, което и самата Кеми не знае-преди месеци, когато се борех с оскъдната бг информация на тема кулинарна фотография, попаднах на един форум, в който тя, изпълнена с изключителна позитивна нагласа и отзивчивост, помагаше на всеки, който иска съвет от нея.
И тогава си помислих : "Колко би било хубаво, ако мога да се престраша и да й пиша, това е жена, от която човек има какво да научи."
Е, не го направих във форума, но пък раждането на моя блог ми даде прекрасен повод да се реша да я потърся.
Реакцията на Кеми към поканата ми  гостуване при мен не ме учуди никак, защото от човек, който е зареден с доброта и огромна вътрешна красота, не можеш да получиш друго, освен мило отношение.
А когато получих рецептата и снимките й, за пореден път останах без думи пред абсолютната прецизност, естетика и стил, които ме покориха при вида им.
В нейните кулинарни и фотографски творения  никога няма нещо излишно, нито пък му липсва нещо, просто талант, дар от Бога.

Кеми, благодаря ти, че прие поканата ми, искам да знаеш, че за мен е голяма чест да представя твоя рецепта в блога ми.
Пожелавам ти винаги да имаш в себе си този творчески хъс и усет към вкусното и красивото, и да не спираш да ни радваш.


Мус от тиква
( текст и снимки :  "Вкусно и красиво" 





неделя, 24 октомври 2010 г.

Торта " Reform "

Видя ли торта с орехи, не мога да устоя !
Обожавам вкуса на тези ядки и те са ми любимите, няма бадеми, няма лешници, шам фъстък и т.н.  хай видове, орехите винаги са ми били фаворит !:)
Още от малка съм влюбена в техния вкус и аромат и с нетърпение очаквах големия орех на село да се окичи с големите си зелени плодове и  да започнат да падат по земята .
Аз ги събирах и нямах търпение да си счупя няколко от тях и да си извадя от пресните ядки, а ръцете ми да се боядисат от сока на зелената обвивка . :)
Скоро не съм имала възможността да опитам пресни млади орехи, но вкъщи винаги имам една голяма торба с обелени ядки, от които си открадвам всеки път, щом попаднат пред очите ми . :))
Но стига съм ви занимавала с носталгичните ми пристъпи ! :))
Започнах с подобна увертюра, защото тортата, която искам да ви предложа също има в себе си някаква носталгична нотка и тя е свързана с мекия орехов вкус и с непретенциозната визия, които напомнят на някоя наследствена мамина или бабина рецепта, изровена от някой стар оръфан тефтер !
И точно там, в истинския домашен мирис се крие цялата красота на тази невероятно наситена и богата на вкусови усещания торта !
Не знам историята на торта " Reform "  и не смятам да ви занимавам с това, единственото, което знам за нея е, че е сръбска рецепта, но тя изключително напомня и на нашите български домашни торти !
И както е написано и в сайта, от който взех  рецептата :

 " Ние не знаем откъде идва революционното име на тортата, но знаем какво   се крие в него :  неустоима крем-торта, направена от най - добрия шоколад и крехки кори от орехи, които усещаш как хрупкат в устата ! "

Тортата, освен реформаторска :), наистина е и революционна, защото при всяка хапка ще усетите невероятна експлозия от хармонично балансирани вкусове, а плътния и кадифен шоколадов крем и пръхкавите крехки блатове с вкус на прясноизпечена ореховка, просто ще ви завладеят ! Уверявам ви ! :))
Enjoy ! :))


Торта " Reform "



събота, 23 октомври 2010 г.

Еврейско печено

Още когато попаднах на тази  рецепта , без да съм я опитала, знаех, че ще се превърне в много любима моя вариация за печене на месо .
Не мога да не споделя с вас тази лесна за изпълнение и доста завладяваща като вкус рецепта !
Вярно, ако си приговите това печено навън в някоя градинска пещ и се съберете около маса, сложена на открито и вятъра довява деликатно до вас мириса на село, ще се насладите на 100 % на цялото симпатично кънтри внушение, което оставя аромата на това месо, но и на закрито, в апартамента, няма да го върнем . :))
Оригиналната рецепта е с телешки гърди, но аз не съм  почитател на телешкото месо и веднага си го интерпретирах с любимото ми свинско вратно, а можете да си го направите и с голямо парче свински ребра или гърди . :)
Кой вариант  ще изберете, оставям на вас ! :)
От мен рецептата и снимков материал на тази вкусотия, която ви идва да си хапвате направо с ръце и да се омажете със сос . :))
Картофеното пюре е чудесно допълнение, но каквато и  картофена рецепта да си изберете за гарнитура, идилията ще е пълна ! :))
И най - хубавото е, че това месце се приготвя изключително лесно и няма да ви коства кой знае какви усилия, а накрая ще очаровате всички, сякаш сте голям професионален майстор на печеното ! :)
Подарявам ви една вкусна съботна семейна рецепта и с нетърпение ще очаквам отзивите ви ! :)


Еврейско печено






четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Devil`s Cake или почерпка за здравето на едно дяволче :)

Имам да черпя, ама много да черпя! :)
От няколко дни вкъщи се радваме на най-малкия член на нашето семейство- една дребосъчка, която прелетя сам самичка цялото разстояние от Австрия до България, за да намери своя дом .
Да ви представя малката австрийска синеока принцеса син таби пойнт Blue Generation Dreams Come True ( по паспорт ) или както ние я наричаме вкъщи Куки ( от cookie, защото е  сладка като бисквитка:)) .
Не съм ви разказвала досега, но аз имам една незлечима болест и тя се казва лудост по породата британска късокосместа котка.:))
И двете ми патиланчета пропътуваха огромни разстояния, за да мога да ги гушна най-накрая и да станат равноправни членове на нашата фамилия, но всички дни и нощи в очакване, всички проблеми, неизменно съпътстващи цялата организация, си струваха напълно.
Интересното е, че аз никога не съм харесвала котките, не ме разбирайте погрешно- за животните мога да говоря с часове и да направя и нещо страшно крайно, за да ги защитя, но просто котките не бяха тези животинчета, които исках да имам
у дома си.
Да, ама не!
За пореден път се убедих, че никога, ама никога не трябва да казвам никога! :))
Тази моя предубеденост към котките беше жива, докато не видях за първи път срещу себе си най-големите, най-кръглите и най-умните очички, които ме плениха тотално и ме направиха техен роб непоправимо.
Минаха дни, месеци, даже години, но не можех да спра да мисля за това невероятно плюшено мече - британската котка,  и повече от всичко на света бях убедена, че някой ден ще имам такъв приятел у дома.
Започна едно голямо търсене, четене, писане, лутах се в едни ужасни лабиринти на българско безхаберие и липса на професионализъм, докато не попаднах на моите вече големи приятели Милена и Влади, които ми помогнаха изключително много с информация и с голяма морална подкрепа.
И така след няколко безсънни нощи на търсене и кореспонденция, от Естония долетя Виски, който вече познавате.
Да, ама шило в торба не стои и аз реших, че Висан Писан трябва да си има сестричка.
И ето я, моята малка мушмулка вече е у дома.
Казвам ви откровено, забравям за всеки проблем, щом срещу мен застанат моите малки плюшени меченца и се ококорят с кръглите си очи, сякаш казвайки ми : " Ние те обичаме, ела да си играем! "
Британската късокосместа котка е направо човек, само този, който е имал пряк контакт с нея, ще ме разбере напълно.
А да не говорим за способността на това мило същество да се усмихва.
Да, не се шегувам, официално се води, че това е единствената порода котки, които могат да се усмихват (а и аз постоянно го виждам вкъщи като доказателство)  и да разпознават до 700 човешки думи.
И не, че робувам на "моите гарджета са най-хубави" и затова ви казвам това, просто си е документален факт.:)
Та сега да ви представя и малката бандитка Куки - това същество малко е толкова игриво и енергично, че ако можеше да я сложат да върти нещо и да произвежда ток, щеше за 1 ден да реши кризата в Козлодуй.:))
 С батко си се поступват от време на време, но пък така се заобичаха за броени дни, че нищо не е в състояние да ги отдели един от друг.
Сега е мъничка, но имайки предвид огромния й апетит и факта, че тази порода може да достигне до 12 кг, струва ми се, че след няколко години, ако някой ми дойде на гости ще си помисли, че отглеждам бели мечки у дома.
И тъй като Куки е едно малко дяволче, искам да ви почерпя с нещо тематично- Devil`s Cake (макар и не оригинална рецепта, а интерпретация, блат по  David Lebovitz и декорация,  повлияна от Ивейн ).
А ако се чудите защо снимките на Куки са с такова лошо качество, ще ви кажа истината - и толкова едва успях да направя - толкова е бърза, че и високоскоростна камера няма да я улови.
Не се подлъгвайте пред уж позиращите й стойки на снимките, няма такова нещо, това е просто затишие пред буря, която започва след по-малко от секунда. :))







Devil`s Cake


 

неделя, 17 октомври 2010 г.

Печено пиле

Да, знам, никаква ме няма напоследък, за което искрено ви се извинявам !
Но си имам основателна причина, за която скоро ще ви разкажа и ще ви я покажа ! :))
Имаме си нов член в семейството ( не съм родила аз, но пак е бебе :)))) .
И докато тук се справям с цялата дандания около новия пришелец, ви предлагам едно вкууусно печено пиленце, което пекох чак вечерта ( то това ми е навик ) и именно това обяснява и незадоволителния вид на снимките на финалния резултат . :)) Но опитате ли тази рецепта, ще ми простите фотосите, вярвам ! :))
Как се къса месцето, а коричката как хрупка, ммммм ... :))
Та, това крехко кокошче можете да го метнете набързо във фурната и докато весело си цвърчи вътре, да си запечете набързо на другия рафт и едни картофки за гарнитура .
"Не може ли заедно в една тава " , ще попита някой ?
Можеее, всичко може, в личната ви кухня вие си решавате ! :)
Но понеже аз не си падам твърде много по " мокри " картофи, си ги изпекох отделно .
Ето ги на, красавците ! :))



Печено пиле




сряда, 13 октомври 2010 г.

Канелени питки с ябълки и карамел

От дълго време им се каня на тези питки, просто нямаше начин да не ги направя !
И въпреки, че знаех, че от цялата тава ще изям най-много една питка, предизвикателството си каза думата .
Вчера месих посред нощ  ( това си личи и по някои снимки ) ,  но пък с какъв ябълково-карамелено- канелен аромат събудих целия блок, не е истина ! :)
Котарака ми, разбира се, пак беше силно развълнуван, макар че си остана само с дишането на ароматните пари на питките . :))


Навярно също като мен ще срещете много разновидности на рецепти за канелени питки, но тази ме грабна най-силно .
Има много варианти за приготвяне на тези топящи се в устата тестени пухкави изкушения - с мармалад, шоколад, орехи, мед, могат да бъдат поляти с айсинг или друга глазура, така че винаги можете да експериментирате с плънката или заливката .



Канелените питки са изключително популярни в Северна Европа, както и в Северна Америка .
Размерът на питките варира в различните държави- най-малките са около 5 см , а най- големия им вариант е във Финландия и се нарича korvapuusti .
Те могат да достигнат диаметър 20 см и да са с тегло около 200 грама всяка .
Ако решите да изненадате семейството си с една такава вкусна закуска, имам опасенията, че всички ще се събудят още от аромата, който ще излиза от фурната ви и ще се наредят нетърпеливо около масата. :)
( информация и снимка )


Канелени питки с ябълки и карамел




вторник, 12 октомври 2010 г.

Шоколадови бонбони с лешници

Купих си няколко блогчета много хубав  шоколадов кювертюр ( който направо си се хапва като шоколад ) с нагласата да приготвя една торта . Обаче, както често се случва при един типичен Стрелец, всичко е предпоследно и тортата се превърна в бонбони .
Не че в магазина няма шоколадови бонбони, ама друга си е тръпката да си ги завъртиш ти вкъщи и да си ги направиш точно, както ти се хапват в момента ! :)
Вярно, иска се чакане, защото топлия шоколад изисква не малко време, за да се стегне .
Но кой е казал, че в кухнята всичко трябва да бъде аламинут ... :)
Има си гъдел и в чакането, в това да не знаеш какво ще се получи накрая, дали ще се хареса на вас и семейството ви, всичко това е част от магията на предизвикателството .
Можете да използвате млечен или бял шоколад, можете да смесите и двата вида, или пък да вкарате и специфичната нотка на натуралния шоколад, решението е
ваше !
Също така може да сложите по един цял лешник вътре, а защо не да придадете друга форма на бонбоните ... идеи много !
Но каквото и да направите, мисля, че всички вкъщи ще бъдат много щастливи да се почерпят с най - милата почерпка, дори и без повод - бонбоните, създадени от вашите ръце !


Шоколадови бонбони с лешници




понеделник, 11 октомври 2010 г.

Домашен течен шоколад




Влизам в магазина, искам да си купя течен шоколад.
Виждам десетки марки и разновидности на шоколад, но го няма оня-Шоколадът, който с брат ми с трепет очаквахме да стане готов и да ни позволят да ядем от него.
А започнехме ли да топим лъжичките си в буркана, всеки броеше хапките на другия да не би някой да изяде една лъжичка повече от другия.
И точно тези лъжички, пълни с най-вкусния сладък крем, бяха по-силни от
най-голямата магия.
Нямаше по-вкусно нещо на света от домашния течен шоколад.
После чувахме едно строго: "Стига толкова!" и магията угасваше...до следващия достъп до буркана.
"Е, соц времена, то е нямало друго тогава, затова ви се  е струвало така", ще каже някой.
Може и така да е, но този спомен за мен е по-скъп и от спомена за най-скъпата храна, която съм опитвала, а шоколадът, който караше детските ни бузки да се зачервяват от щастие, винаги ще бъде най-вкусния шоколад на света за мен.
Опитах се да събудя тази магия и макар, че на вкус стана същото, ми липсва моя брат, с който да гоним лъжиците си във вкусния шоколад, а буркана весело да потраква от техния допир...
Ясенчо, другия път, като дойдеш на кака на гости,  ще направя такъв шоколад, обещавам ти.


Домашен течен шоколад





неделя, 10 октомври 2010 г.

Свински гърди на скара

Когато стане дума за касапско мезе , точно тези свински гърди , щедро посипани с подправки и препечени на скара до хрупкавост на коричката , са може би най - подходящия вкус за него .
За приложението на мазничките, сочни свински гърди в ястията с боб или кисело зеле , всички знаем , но тази идея за приготвянето им видях за първи път ,  когато гостувах на мои много близки приятели в Свиленград .
Мирисът на недокосната от човека природа , на свеж въздух , който направо те пронизва с чистотата си и необятната гледка на безброй декари лозя, всичко това ме отведе в един свят , за който винаги съм мечтала ...
Леля Петя , страхотната домакиня , беше подготвила обилно количество разнообразна скара , но точно тези гърди се превърнаха в мой фаворит и не можех да им се наситя в комбинацията с прекрасната салата от домашни студени розови домати с прясно сирене .
А за червеното вино - мерло , с което поляхме цялата тази вкусотия , нямам думи , и до днес Катаржина е любимата ми винарна .
Какво му трябва на човек ...


Свински гърди на скара




Касапско мезе

Когато дойдох да живея в Бургас , определено останах изненадана от много ястия , типични за този край , и по - точно , от начина им на приготвяне .
Сърмите с кисело зеле или пълнените чушки,  които опитах тук, бяха коренно различни от тези, които бях свикнала да виждам в моя роден Великотърновски край .
В Бургас тези вкусни ястия са с мнооого кайма , а оризът е само като подробност , докато в родния ми град слагахме доста повече ориз .
Не че се сърдя на сърми с повече месо , напротив ! :)
Но не разликата между кухните на различните бг региони е целта на днешната ми публикация .
Искам да ви предложа едно страхотно мезе , което става и за разядка и за салата .
Научих тази рецепта от моя свекър ,  който е нейния главен майстор в нашето семейство ! :)
Тук , в Бургаския край много от касапите си приготвят това мезе и го хапват зачервени , докато се занимават с транжирането на прасето , поглъщайки го с горещи цвърчащи прясно изпечени мръвки и греяна ракия или червено вино,  потривайки премръзналите си ръце .
Касапаското мезе е на особена почит и вкъщи и с настъпването на зимния сезон то е почти непрекъснато на масата ни , особено ,  когато съм приготвила нещо със свинско месо .
За да се получи вкусно е много важно в никакъв случай да не режете праза в блендер или кухненски робот , а на ръка !
Машините смачкват праз лука и той започва да люти, а това проваля всичко, тъй като касапското мезе е приятно и меко на вкус  .
Няма точни пропорции за тази рецепта , добавяйте продукти и опитвайте ,  докато получите вкуса ,  който ви допада !


Касапско мезе



събота, 9 октомври 2010 г.

Tres Leches

Днес пак  се развихрих в кухнята  ! :)
А и много исках да пробвам хубавия подарък - кухненска ръкавица ,  който ми направи моя гримьор Иван след екскурзията си в Англия ! :)
Всички приятели от нашата компания получихме подаръци , но моят освен , че е красив ,  ще ми бъде и верен помощник дълго време ! :))
Благодаря за подаръка , Въч , спечели си една голяма торта ! :)

Навярно някой от вас ще направи асоциация с популярното у нас реване и колкото ще бъде прав , толкова и няма да бъде !
В превод заглавието  Tres Leches  означава 3 млека , а другото му име ,  Pan Tres Leches ,  от испански значи хляб с 3 млека .
Мекият пухкав блат е напоен с 3 вида мляко - подсладено кондензирано , кондензирано мляко и сметана .
Произходът на популярния десерт " Tres Leches "  ,  подобно и на торта " Павлова "  ,  е ябълка на раздора между няколко държави .
Според   wikipedia  , първата известна рецепта на десерта  е с адрес Никарагуа .
Този факт обаче лично за мен няма такова значение   . :)
Това , което ме впечатли и спечели в него е , че мекия и сочен блат , напоен щедро с 2 вида кондензирано мляко и сметана ,  е вкус ,  който опиташ ли ,  никога няма да забравиш !
Този десерт е много популярен в Латинска Америка , а идеята за сиропирането на десерта навярно идва от Европа от по - стари рецепти за десерти  ( италианското Тирамису , например ) .

Вариации на  десерта :
Използвайки блата , сиропирането става с вода , ром и захар , а десерта е известен като pastel boraccho  ( "пиян кейк " )  и е много популярен  в  Мексико и Централна Америка .
В Карибите например , вместо кондензирано мляко , използват кокосово . Понякога и те добавят ром .
Можете да срещнете този десерт и в комбинация с ядки или плодове . Черешите са нещо обичайно за декорация , а понякога се слагат и в блата .
В някои ресторанти в Тексас или Флорида добавят и прекрасното Dulce de leche , а десерта се нарича Cuatro leches  ( " Четири млека " ) .

Който от вариантите да изберете , този десерт е достоен да бъде нареден сред любимите на всяко семейство и подходящ за всеки празник !


Tres Leches



                                                                                                                                                                     

Пиле Къри




Е, вкусно е, спор няма!
Може да не е от най-подредените и прецизни като визия ястия, но аромата на къри, съчетало в себе си едни от най-вкусните подправки и уханието на хубаво и крехко пиле, могат да те накарат да ядеш до припадък.
Можете да добавите и други подправки, но аз лично не го направих, тъй като букета от аромати,  който се съдържа в кърито, е достатъчен да предизвика у вас пълна наслада от ястието .
Не забравяйте да изстудите бялото вино и да си приготвите и няколко препечени филийки.
Кухнята ви ще се изпълни с такъв вкусен мирис, че силно се съмнявам, че всички във вашия дом ще изчакат търпеливо ястието да стане готово.


Пиле Къри




събота, 2 октомври 2010 г.

Лимонови бухти




Това да стана рано и да приготвя закуска си е цяло събитие за мен.
Но има неща,  заради които си заслужава човек да направи утринната си гимнастика около готварската печка.
Тези малки бухтички са едно от тях.
Размерът им е точно колкото една хапка, но пък в тази хапка ще усетите толкова много аромати, събрани сякаш в нещо голямо.
Лимоново докосване  нежно си играе със сладостта и аромата на меда, а хрупкавите корички на тези бухтички те оставят безпомощен пред изкушението.
Единствения каприз,  на който трябва да угодите на тези красавици е, че трябва да се приготвят бавно и не на силен котлон, средна към слаба степен на котлона е перфектната температура.
След като сте готови вече да сядате на масата, извадете от шкафа  най-хубавия си конфитюр,  защото тези малки госпожички заслужават най-прекрасната дреха.


Лимонови бухти

  


петък, 1 октомври 2010 г.

Бутер тесто с лешници и шоколад

Попаднах на една страхотна техника за навиване на тесто и разбира се , като един типичен припрян Стрелец ,  веднага  я вкарах  в употреба . :)
Дали ще успея да ви убедя , че трябва да опитате тази рецепта , като се опитам да ви разкажа за моята закуска ?
Първо ,  златистото ухаещо на масло тесто се топеше при всяка хапка , а  топлия кафяв шоколад и хрупкавите печени лешници не ми позволиха да спра да си взема още и още  .
Няма как да не ви разкажа и за разтопения бял шоколад , който се стичаше по кехлибарената  коричка ,  ммм ... той деликатно им пригласяше ,  без да разваля тяхната хармония , и им придаваше още по - голяма колоритност в ароматите .
После , отпих от млякото си с нес кафе и не на шега се пренесох на една огрооомна селска  веранда , на която можех да стоя чак до вечерта , разположена удобно на мекия ратанов диван и да вдишвам парфюма на дъхавата зелената трева , слънчевите лъчи да ме пощипват по кожата и да слушам безкрайната нежна песен на някое пъстроперо птиче .
После обаче отново се " събудих "   от тоя сън и си напълних пак чинията с хрупкаво бутер тесто с лешници и шоколад . :)
Може ли пак да ви разкажа ? :)))

Бутер тесто с лешници и шоколад